Място: Бъркли. Относно „зелената революция“

Като съм решил, че блогът ще е за идеи, места и книги, да започна с най-лесното от трите. Мястото, където се намирам от септември насам, се нарича Бъркли и се намира точно срещу Сан Франциско – от другата страна на залива. Много е подходящо за академична работа и здравословно хранене, и не много подходящо за повечето други занимания.

Като казвам здравословно хранене, Бъркли ме изненада. Обикновено мислим за Америка като за страна на генно модифицираните храни, чието отглеждане американската администрация обикновено нарича „зелена революция“. Та аз пристигнах тук с известно примирение, че половин година ще се храня предимно с такива.

В Бъркли обаче зелената революция я разбират по друг начин. На практика в този град е доста трудно да си купиш ГМО-храна. Също толкова трудно е да си купиш месни или млечни продукти, идващи от обработвани с хормони животни. Всъщност не е много лесно и да си купиш плодове и зеленчуци, пръскани с химикали. Не продават много такива работи, защото няма кой да ги купува.

Че Бъркли не е Америка, ми го казаха доста пъти, имах и сам възможност да се уверя в това, след като пътувах до Ню Йорк и Вашингтон. (Иска ми се да ида в Небраска. Всъщност не знам дали ми се иска, след като видях на снимка новата Мис Америка).

В България засега официално не се отглеждат генномодифицирани култури, макар че човек може да види фермерски списания, на чиято задна корица се мъдри реклама на огромни царевични растения. Също така официално се предполага, че храните, съдържащи ГМО, посочват това на етикета си. Все още обаче дори официално не се предполага, че е уместно да се посочва употребата на хормони и прочее хубавини при отглеждането на животните.

(Като казах за грамадните царевици и се сетих един стар виц. Как умряла жената на съветския естествоизпитател Мичурин? Паднала от стълбата, докато беряла магданоз.)

В Бъркли слънчеви панели имат не само някои къщи, но и някои улични лампи. Също така някои светофари. Една такава джаджа е предостатъчна да захранва светофар.

В София някои хора упорстваме в сизифовия труд на разделното събиране на отпадъци. Делим хартията от метала, стъклото от общия боклук, и ги изхвърляме в едни цветни контейнери. След това идват камионите и смесват всичко заедно. В Бъркли под общ боклук се разбират главно пластмасови торбички. Биологичните отпадъци се изхвърлят в специални чувалчета в съответния контейнер и после се компостират.

Е, да, в същия щат се намира един от най-„неустойчивите“ градове от гледна точка на консумацията на питейна вода – Лос Анджелис. Но нивото на зелена съзнателност, което виждам наоколо, е забележително. И не само съзнателността, ами и създадените възможности да се придържаш към нея. Това някак си повече ми пасва със словосъчетанието „зелена революция“. И не ми изглежда толкова трудно.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Място: Бъркли. Относно „зелената революция“

  1. николай каза:

    е, не! повече магданоз няма да бера!

  2. Pingback: Място: Бъркли. Относно “зелената революция” | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s