Египет: няма връщане назад

Снимка: Гардиън

 

Тунис беше дребна риба – малка страна, относително европеизирана, без особено стратегическо значение и без силно ислямистко движение. Когато режимът на Бен-Али падна след само няколко дни улични протести и сблъсъци с полицията, куп коментатори се изредиха да настояват, че ефектът на доминото в други мюсюлмански страни няма да се получи.

Обаче след три дни яростни протести в Египет, с 6 жертви и неясно колко пребити и завлечени в полицейските камионетки, нещата изглеждат различно. И подозирам, че от Мароко до Узбекистан крале, емири и обикновени диктатори с не тъй синя кръв вече изпитват смущения в храносмилателния тракт.

82-годишният Хосни Мубарак – американски съюзник с диплома за военен пилот от Киргизката съветска социалистическа република през 1961 – управлява Египет с железен юмрук вече 29 години. Западът го крепи, защото „без Мубарак идват ислямистите“. Или просто защото е удобно да знаеш кой вдига телефона. Първоначалната американска реакция на протестите дойде от държавния секретар Хилари Клинтън. Тя каза, че Египет е стабилна държава и че причини за безпокойство няма.

Мохамед ел Барадей, бивш трикратен председател на Международната агенция за атомна енергия, носител на Нобеловата награда за мир от 2005 и споменаван като възможна обединителна фигура на египетската опозиция, мисли другояче:

„Слисах се, когато чух държавния секретар Клинтън да казва, че египетското правителство е стабилно. И се питам каква е цената на стабилността. Може би 29 години военно положение? Или 30 години закостенял режим? Може би подправени избори? Това не е стабилност, това е печелене на време. Когато виждаме как 100 000 отчаяни млади хора излизат на улицата и настояват за елементарна свобода, бих очаквал от държавния секретар Клинтън да говори за неща като демокрация, човешки права, елементарна свобода – всички тези неща, на които САЩ е символ.“ Ел Барадей, който печели третия си мандат в МААЕ въпреки съпротивата на САЩ и с подкрепата на Франция, Германия, Русия и Китай, твърди: „Пътят няма да е лесен, но за Египет няма връщане назад“.

Само ден по-късно президентът Обама пое говоренето за Египет в свои ръце и звучеше значително по-критичен към режима на Хосни Мубарак. Изглежда във Вашингтон осъзнават какво всъщност се случва в арабската държава. Случва се революция (която, впрочем, българската преса знаково пренебрегва и само от кумова срама подхвърля по няколко думи – бърз поглед в „Гардиън“, „Ню Йорк Таймс“, „Льо Монд“, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ и „Ел Паис“ показва, че във всички тези вестници материалите за събитията в Египет са на първа страница). В момента единствената твърда подкрепа за Мубарак от Запада дойде от италианския външен министър Франко Фратини. Да, същият министър на Берлускони, който караше ски с Румен Петков.

Ел Барадей се е върнал в Египет вчера и се кани да участва в днешните демонстрации. Както, впрочем, и Мюсюлманските братя – официално незаконното, но на практика търпяното в последните години ислямистко движение на Египет. Мюсюлманските братя твърдят, че са загърбили доктрината на насилие в името на шериата още през 70-те години. Дали може да им се вярва, не е ясно, пък и от шериата определено не са се отказали, но във всеки случай Мубарак продължава да ги използва като плашило пред чуждестранните си партньори.

Каквото и да се случи днес в Кайро, изглежда за Египет наистина няма връщане назад. А това вероятно означава – и за целия Близък Изток. Рухването на деспотичните режими, родени в атмосферата на конфликта с Израел и Студената война, лицемерно подкрепяни от демократичния Запад, все повече изглежда въпрос на време. Какво ще ги последва, ще се отвори ли вакуум, ще настъпи ли хаос, или напротив, демократизацията ще успее – всичко това няма начин да научим, преди да се случи. Рисковете са големи, но едва ли по-големи от рисковете в досегашния метод на демократизация чрез бомби, изпробван с твърде съмнителен резултат в Ирак и Афганистан.

Навярно събитията в Египет не са лишени от известен геополитически нюанс, което също е показателно. Може би ел Барадей е всъщност бавно и плавно подготвян от години да бъде човекът, който да преведе Египет към политическа нормалност. Може би евентуална негова победа ще се окаже първото в Близкия Изток геополитическо поражение на САЩ от една полека оформяща се нова антанта Германия-Франция-Русия. Но дори така да е, методът на победата му ще е победа за Египет.

Защото събитията в Тунис и Египет показват много ясно едно нещо: издиша теорията, че народите в ислямския свят са неспособни сами да се справят с диктаторите си и че по тази причина диктаторите трябва да бъдат подкрепяни, докато станат неудобни, а след това да бъдат свалени с добронамерена военна офанзива отвън и дългогодишна окупация. След Тунис и Египет на дневен ред, както изглежда, е Йемен. А после? 2011 обещава да е интересна година.

Снимка: Гардиън

 

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

12 отговора към Египет: няма връщане назад

  1. Огнян Касабов каза:

    Хубав и провокативен текст. Вълнуващо и важно е, когато един народ се надига за правото си да се управлява сам.

    Както казваш ти, в ситуация като тази в Египет „Рисковете са големи, но едва ли по-големи от рисковете в досегашния метод на демократизация чрез бомби.“ Съвсем вярно!

    Мисля обаче и за рисковете при употребата на готови, общи понятия за демокрация и деспотизъм. Всяка ситуация има своя контекст и своите специфични уместни решения.

  2. Smilen Markov каза:

    Текстът е с висока аргументативна и информативна стойност и показва как трябва да се пише за неща, случващи се извън територията между Сандански, Калотина и Дуран кулак. Към изредените вестници ще добавя „Елевтротипия“. Но българската преса, разбира се, не може да се сравнява с тази в южняшки страни като Гърция, в които, според някои, основното занимание на хората е щракане с пръсти. А и да не би в София да се формира самостоятелна външна политика, че вестниците ни да се занимават с подобни теми?

    „Рухването на деспотичните режими, родени в атмосферата на конфликта с Израел и Студената война, лицемерно подкрепяни от демократичния Запад, все повече изглежда въпрос на време.“ Оценката е, според мен, едностранчива, а патосът твърде оптимистичен. Дестопотичните режими в тези страни се подкрепят лицемерно не само от САЩ, но и от СССР. И в двата случая става дума за износ на модернизация под формата на революция. Примери: Иран, Авганистан, палестинците. Фундаменталистката ислямизация на много от тези страни пред последните години е отговор и продукт на диктатурата по модерному. Тя не е връщане към някаква традиционно минало, напротив, тя е модернизационен проект. Модернизационен проект е, защото се случва в пространство на силово наложена секуларизация и има нерелигиозни цели. Фундаменталистките религиозни режими живеят и се подхранват от секуларизираната среда. Впрочем тази опасност в момента виси и над Турция, доколкото милитаристичният кемализъм, нанесъл немалко вреди – в т.ч. и на града Константинопол, отмира и доколкото ЕС се гнуси да я приеме, срамува се, т.е., от политическия продукт на своите водещи държави.

    Налице е риск от настъпване на ислямистки режим в Египет. Доколкото имам впечатления от жители на тази страна, опасенията са точно от това и тенденциите сочат в тази посока. А това ще доведе до нейната по-нататъшна дехристиянизация – един систематично развиващ се в Близкия и Средния изток процес. И подкрепям Огнян за контекста, защото западен тип демокрация в тези страни е немислим. Демокрацията е твърде несъвършена и нехармонична за култура като арабската, с вкус към космичната изящност.

  3. Йордан Ефтимов каза:

    Огнян Касабов е спец по реалната политика, види се. Готов за ООН.
    Обаче има и гледище, според което диктаторът си е диктатор, а корупцията си е корупция.
    Иначе кралицата майка на демокрацията в Египет можеше да се сравни само с Людмила Живкова – планетарна личност, първа пушка на ЮНЕСКО (http://en.wikipedia.org/wiki/Suzanne_Mubarak). Ти ако искаш да отидеш на държавна длъжност – учител, да речем – трябва да платиш подкуп в размер на поне двугодишната си бъдеща заплата, обаче президентшата се грижи за целия свят, страда, сърчицето й ще се пръсне.

  4. Pingback: Египет: няма връщане назад | Bulgarian Blog

  5. amigov каза:

    Смилене, благодаря за похвалите. Няма абсолютно никакво съмнение за историческата роля на СССР в установяването на деспотични режими в Близкия Изток, само че СССР не съществува от вече 20 години 😉

    Какво става междувременно в Египет: протестите ескалират, в Кайро горят камиони, в Александрия – полицейски участъци, интернет и мобилните комуникации са спрени, ел Барадей е поставен под домашен арест, Мубарак е изкарал армията на улиците, но протестиращите приветстват войниците и ги канят да се присъединят към тях, което, изглежда, на някои места става.

    Явно е, че съществува риск от настъпване на ислямистки режим в Египет. Бих казал, че колкото по-дълго упорства и се закучва Мубарак, толкова по-голям е рискът, защото населението се радикализира. Моят оптимизъм е умерен и предпазлив. Пред Египет има два пътя – или демократизация, с всички рискове, следващи от това; или полицейска държава – с всички рискове, следващи от това. Струва ми се, историята досега показва, че рисковете на полицейската държава са повече.

  6. amigov каза:

    Колкото до мислимостта или не на западен тип демокрация в арабските страни, истината е, че емпирически нищо не бихме могли да кажем по темата. Защото досега на тези общества не им е бил даван шанс за нещо подобно. Не забравяйте, че времената се менят. Все повече хора там имат европейско образование. Все повече хора там ползват интернет. Да отсечеш а приори, че тези общества са неспособни на демокрация поради дълбинни цивилизационни причини, е едно доста расистко гледище. Да, сигурно там няма да се получи съвсем като в Холандия и Швеция! Но и една по-„неправилна“ демокрация в Египет сигурно би била за предпочитане пред режима на Мубарак.

  7. amigov каза:

    И така, какво се случи в петък в Египет? Интернет и мобилните комуникации бяха безпрецедентно спрени, а ел Барадей – задържан под домашен арест. Въпреки това множество демонстранти отново заляха улиците и площадите на Кайро, Александрия и Суец, протестите ескалираха (говори се за поне 20 убити и над 1000 ранени), централата на управляващата партия в Кайро беше подпалена, както и полицейски участъци в трите града. Мюсюлманските братя се включиха, но характерът на протестите остана светски и на този етап те изглеждат спонтанно организирани от младежи и представители на средната класа. По улиците на Кайро излязоха танкове; на повечето места армията беше приветствана от протестиращите. Демонстранти и коментатори смятат, че излизането на армията е доказателство за безсилието на режима.
    Малко преди полунощ египетско време президентът Мубарак най-сетне се появи по държавната телевизия, която дотогава излъчваше предимно документални филми за пирамидите, и обяви, че винаги е с народа и че от утре сменя правителството. Народът от своя страна изглежда не остана много доволен от упорството на президента си.
    Няколко часа по-късно един мрачен Обама повтори на пресконференция в Белия дом, че бъдещето на Египет ще се реши от египетския народ, също съобщи, че е говорил по телефона с Мубарак и му казал, че насилието срещу демонстрантите трябва да спре и че е негова отговорност да придаде значение на думите от изявлението си.
    Според „Ал Джазира“ и през нощта улиците в Кайро и други градове са изпълнени с хора, но няма сблъсъци с полицията и армията. Интервюирани демонстранти заявяват, че няма да приемат нищо по-малко от това Мубарак да подаде оставка и да напусне страната. Висш представител на Мюсюлманските братя казал, че Мубарак трябва да се оттегли незабавно и че е редно армията да вземе нещата в свои ръце, за да „спаси страната“.
    Междувременно улични протести и вълнения започнаха в Йемен, Йордания, Ливан, и дори Катар.

    В Америка сега пада нощ, а в Египет започва петият ден от началото на протестите. Не е ясно какво предстои да се случи в него.
    Междувременно един линк към вътрешен, египетски коментар, публикуван на сайта на „Ал Джазира“.

  8. Smilen Markov каза:

    Сякаш протестите са инспирирани от политически кръгове извън Египет. Ако има подобно нещо, резултатът от тях е предизвестен – режисьорът винаги знае края на спектакъла. Има обаче и още нещо: ако е вярна тази хипотеза, явно в самия Египет вече се готви нова власт. Не е трудно да се досетм, че новият елит ще се рекрутира от средите на приближените до стария диктатор. Доказателство: ако Барадей беше наистина харизматичен лидер и се ползваше със спонтанна народна подкрепа, хората не биха чакали толкова години, за да излязат на улиците. Ако допуснем все пак, че не твърдостта на режима не им е позволявала да го сторят, следва да се запитаме – с какво се е променила сега ситуацията, та режимът е омекнал и се е размекнал. В този смисъл, валидно е обясненинето, че организаторите на протестите не са извън сегашната властова система. Някой вече има план да дойде на власт в Египет, вече работи за този план и вече знае с какъв режим ще управлява.

    Всъщност, не се ли повтаря сценарият с Ирак и с Югославия? Диктаторът, по правило без харизма на лидер и без политически способности, първо бива енергично подкрепян от западния свят и задължително от СССР /или Русия – всъщност, това политическо тяло е също част от западния свят, макар и екзотична част/, а след това бива свален от своите външни покровители с помощта на изградения от него елит, който се възползва от новата ситуация. Нека да си спомним кой управлява в днешен Ирак, в днешна Сърбия, а и в други балкански страни….

    Хипотезата за съюз между Германия, Франция и Русия срещу САЩ звучи плашещо. Първо, гротескно е точно тези три страни да изнасят демокрация, след като те имат проблеми с нея у дома, особено едната. Второ, могат ли страни, чиято политическа система няма нищо общо с политическите традиции в арабския свят, да инспирират някакво органично развитие в него? Кой в тези страни е в състояние да предложи смислена алтернатива за съчетаване на шериата със светското законодателство? Впрочем, в конституцията на Египет двете бяха съчетани несистемно до абсурд, което създаваше зев между общество и власт. Трето, подобен сценарий няма да позволи на тази арабска страна никакво самоопределение – едни политически колонизатори ще заменят други. Четвърто, той продължава традицията Левантът да бъде дестабилизиран и маргинализиран чрез средствата на идеологията, вместо той самият да се превърне в световен политически център – нещо, за което са налице немалко исторически и културни предпоставки.

  9. amigov каза:

    Смилене, хипотезите ти не са лишени от логика, но си остават – както и моите – само хипотези. Вероятно това, което се случва в момента в Египет, е било поне донякъде подготвяно – най-малкото, протестиращите показаха завидна способност за организация, която едва ли може да се отдаде само на спонтанно вдъхновение. Раздавани са голям брой листовки с указания как да се държиш, как да се предпазиш от сълзотворен газ, как да се отбраняваш от полицаите и т.н.
    Само че има и обективни промени, довели дотук. Най-малко три.
    1. Режимът не е всесилен. Той си има своите обективни и субективни противоречия, които се задълбочават. За един 82-годишен човек, бил той и много хитър и агресивен, не е вече лесно да държи всичко под контрол.
    2. Примерът на Тунис е повече от заразителен. Това дори не е нужно да го обсъждаме.
    3. Изглежда сме пропуснали важни развития в ислямския свят в последните 10-15 години. Статистиката може да каже много тук: рязко нараснал процент на млади хора с образование, но без работа, обаче с достъп до интернет и мобилни телефони. Тези пет дни по улиците в египетските градове са тъкмо такива хора. Явно се оказаха сила, която може да движи промени.
    Аз съм далеч от мисълта, че египетската революция може да постигне успех без никаква външна подкрепа. Напротив, очевидно е необходима такава, и се търси. Дали и доколко е имало такава подкрепа преди да започнат събитията – не знаем. А, разбира се, напълно е възможно да е имало подкрепа за едно нещо, но в крайна сметка да се получи друго. В обществените процеси режисьорът далеч не винаги знае спектакъла! Ако беше така, нямаше да има история.

    • Smilen Markov каза:

      Ангеле, засягаш сферата на мистическия опит. История се „прави“ /в истинския смисъл на правене – т.е. съзнателно, волево/ не с политически действия. Чрез тях може амо да се участва в нея. „Правенето“ на история е като да се пише роман. Трябва да се изпише от първата до последната страница, но и през цялото време трябва да се измисля онова, което се пише. Човекът не е в такова отношение спрямо случванията в света, той не може да ги измисля и подрежда като в роман. За да прави история, трябва да държи целия свят като свитък. пред себе си. Това става само в диалог с Бога, умна молитва. Извън този диалог не се прави никаква световна история, каквото и да говорят разни немски мислители.

      Но, ако ще ползваме хегелиански понятия, както ти очевидно настояваш, аз хулигански ще напомня, че краят на историята вече е настъпил, че даже е и датиран от Георг Вилхелм Фридрих – 1806 г., когато Наполеон нанася поражение на Пруската монархия. Така че с революциите до там, според Хегел.

      Иначе аз се питам какво променят мобилните телефони и интернет шериата?

      • amigov каза:

        Философите – и Хегел барабар с тях – често грешат емпирически, дори бидейки концептуално прави. Животът – и личният, и общественият – е по-богат от теоретичните схеми.
        Не знам къде си видял поддръжници на шерята сред протестиращите египтяни, репортажите описват хора, които никак не приличат на ислямисти. Предлагам ти и ето този материал.
        Там пише и за интернет, и за мобилните телефони. Ако електрификацията и съветската власт понякога наистина вървят ръка за ръка, то шерятът не се спогажда много с глобалния достъп до информация…

  10. amigov каза:

    Още един линк: интересен коментар на американската позиция – или липсата на такава.
    http://english.aljazeera.net/indepth/opinion/2011/01/201112811331582261.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s