Инатът на един диктатор и опасността от демокрация по генералски

 

Площад "Тахрир" на 4 февруари. Снимка: "Гардиън".

Ако си стар, болен и мразен от хората, които управляваш вече 30 години, няма ли да искаш да си тръгнеш? Всъщност не. За теб властта е наркотик. Нещо повече – навярно животът ти зависи от упражняването й.

Може би сме навлезли вече в ситуация, в която не всички действия на Мубарак могат да се обяснят рационално. Първо – онзиденшният башибозук, хвърлен срещу протестиращите. Ако искаш да уплашиш хората и да всееш хаос (без да хвърляш отговорността върху полицията или армията) то не трябва да се отказваш по средата. А башибозукът отстъпи. И каквито и емоции да властват в момента из Кайро, то определено страхът не е сред тях. В петък на площад „Тахрир“ се събраха стотици хиляди души, отново с основното искане Мубарак да си тръгне незабавно, и като цяло протестът премина спокойно.

Второ – изгарянето на мостовете към чуждестранните партньори. От вчера Мубарак започна да се репчи и на Белия дом, и на Турция (внезапно амбицирана да играе ролята на регионална сила и износител на ислямдемокрация), и – най-вече – на „Ал Джазира“, която е с огромно медийно присъствие в целия арабски свят, а вече и извън него. Защото докато на площад „Тахрир“ беше мирно, башибозукът нападна, потроши и подпали офисите на „Ал Джазира“. След което дойде полицията и арестува директора. Когато един режим започне да напада съюзниците си (които му изливат над милиард и половин долара годишно) и медиите, това може би означава, че вече драще и хапе в паника.

Но една по-конспиративна теория би била, че хората около Мубарак му подливат вода, като го правят все по-неприемлив за всички. Носят се слухове, всъщност, че в Белия дом подготвят хунта-тричленка в състав Омар Сюлейман, Ахмад Шафик и шефа на генщаба Сами Енан, която да измести Мубарак и да пристъпи към конституционни реформи и подготвяне на избори. Ако действително е така, сценарият е лишен от въображение, но е твърде вероятно да проработи. В Близкия Изток, пък и изобщо в „третия свят“ американците (както и навремето руснаците) обичат да залагат на генерали. Политическото и социално състояние  на региона подсказва определени изводи що е то генерали да правят демократични реформи. Ако военните затвърдят позициите си в управлението на Египет, то наистина могат да се сбъднат най-мрачните сценарии за пълен провал на опита за революция.

Опозиционната енергия би могла да бъде канализирана и овладяна чрез известни отстъпки и благодарение на неизбежната умора. Имам предвид не толкова умора у самите протестиращи. Не трябва да си затваряме очите за нещо простичко: стотици хиляди демонстранти са все пак една неголяма част от 80-милионното население на Египет. Както обикновено в такива ситуации, огромната маса от хората не е нито про, нито анти Мубарак. Тя просто иска спокойствие, ред и business as usual. За много хора липсата на тези неща означава най-малкото досадни неприятности, а може би дори глад и отчаяние. Колкото повече продължават смущенията в „нормалния“ ритъм на живот, толкова повече апатичните маси ще обвиняват за тях опозицията, а не режима. А изборите наесен или когато дойдат, навярно ще се решат тъкмо от тези хора. Дори новата история на България може да послужи за пример – разбира се, че вълненията около падането на живковия режим бяха несравними по мащаб и интензитет с това, което става в Египет, но още през юни 1990 мнозинството от българите показаха с гласа си, че предпочитат да не се вълнуват повече. И дори ако е имало фалшификации, едва ли те са решили изборния резултат. (А пък някой съмнява ли се, че ще има фалшификации в Египет, ако трима генерали седнат да правят изборите?)

Затова, колкото и да е неприятно с оглед на националното самочувствие и обществената еманципация, разсичането на възела, който се получи в Египет, вече твърде много зависи от външнополитически фактори и най-вече от Вашингтон. Поне така ще се окаже, ако опозицията не успее да мобилизира критично големи маси и в най-скоро време да наложи развръзка. Дали администрацията на Обама отново ще заложи на генералите, или ще подложи крак на все по-неудобните си и дискредитирани съюзници? Ще съумее ли ЕС, който изпраща Папандреу в Египет, да прокара някаква своя позиция и каква ще е тя? И с кого играе генералният секретар на Арабската лига Амр Муса, който днес най-сетне се появи на площад „Тахрир“ и на въпроса на CNN дали би се кандидатирал за президент, отвърна: „Защо не“?

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 отговора към Инатът на един диктатор и опасността от демокрация по генералски

  1. Любен Бойчев каза:

    Извинете,Вие, господине, били ли сте в коя да е арабска държава,за да давате оценки и прогнози за събитията в Египет?Ако пишете само от четени по западните СМИ материали,значи не можете,не трябва да пишете такива глупости.Арабите,още повече египтяните, са с невероятно национално самочувствие и гордост.Те се смятат потомци на древната Египетска цивилизация и няма да се съгласят да бъдат съветвани от който и да било,още повече от САЩ.Арабите са верни приятели на всеки, който е доказал своето приятелство и уважение,както към тях самите като партньори,а така и към религиозните им чувства.Демократичната им култура не е по-ниска от тази на всяка друга светска държава по света,но много се съмнявам да предпочетат тази на САЩ.Нека да ги оставят сами да си решават проблемите,които очевидно имат,защото,струва ми се,че май отвън някой им ги създаде и не е трудно да се досетим кой.

  2. Любен Бойчев каза:

    Впрочем, смея да твърдя,че образованието,интелекта,родолюбието на египетските генерали са на доста по-високо ниво от това,което Вие им приписвате или,когато генерали управляват държави или заемат високи държавни длъжности в,да речем ,Израел,САЩ, Франция на времето може,но когато е в държава,която не е дружелюбна към Щатите,Великобритания или Израел,не дай си Боже,там,сакън,не бива.Май,че един от основополагащите принципи на ООН беше за уважение на самоопределението на нациите и ненамеса във вътрешните работи на суверенните държави,или този принцип вече не е актуален,както обичат да се изразяват сегашните силни на деня?

  3. amigov каза:

    Г-н Бойчев, ако сте прочел материалите на блога, би трябвало да Ви е станало ясно, че към египетската революция изпитвам само симпатии и силно се надявам тя да успее в целите си. Към египетските генерали обаче оставам силно скептичен, доколкото никъде досега по света генерали не са успявали да изградят жизнена демокрация. Дори Де Гол. Апропо, Египет винаги досега от революцията през 1952 е бил управляван от военни. И Мубарак е военен.
    Не знам как точно се изгражда такава висока демократична култура, за каквато говорите, в страна, която досега за съжаление никога не е била управлявана демократично. Много бих искал в Египет да се установи демокрация и при това без намеса отвън, но не споделям мнението Ви, че това ще стане с вълшебна пръчка.
    И нещо за начина на включването Ви. Определено не е добър тон да влезеш в нечия къща, да надникнеш и да кажеш на домакина, че говори „глупости“. На този блог несъгласието се изразява по по-цивилизован начин. Ако сте чак толкова радикално несъгласен с написаното, не виждам защо е нужно да го коментирате. Помислете върху това.

  4. Pingback: Инатът на един диктатор и опасността от демокрация по генералски | Bulgarian Blog

  5. Smilen Markov каза:

    Начало на един материал във в-к „Сега“: „Египетският президент Хосни Мубарак трябва да остане на власт засега, за да направлява промените, необходими за извършване на политическия преход“. Това заявява Франк Уинзър, който е бивш посланик на САЩ в Египет, а понастоящем е специален пратеник на Обама за египетската кризата. Като по учебник… Сещам се за един текст на Жорж Бернанос за Прехода като символ на нравствена двойственост.

  6. amigov каза:

    Като ставаше дума за „образованието,интелекта,родолюбието“ на египетските военни, сега излизат разкрития, че през всичките тези дни военните арестуват тайно (да се чете „отвличат“) противници на режима и ги изтезават.

    http://www.guardian.co.uk/world/2011/feb/09/egypt-army-detentions-torture-accused

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s