Защо са рухнали римляните, маите и всички останали

Joseph Tainter. The Collapse of Complex Societies. 1988

Тази книга отдавна исках да я прочета. Като човек с интерес към историята, винаги ме е вълнувал въпросът как така са се сринали бляскавите и могъщи цивилизации на древността. Как така, например, в Колапса на Бронзовата епоха за период от 150 години, което в древността не е никак много, почти всеки град от Гърция до Газа е разрушен, изгорен и в повечето случаи незаселен повторно?

Книгата на Тейнтър не е най-увлекателното четиво, което може да си представи човек: написана е в добросъвестно сухарски научен стил. Но ако човек успее да се пребори с нея, логиката и систематичността на автора са силно впечатляващи; всичко всъщност звучи много смислено.

Тейнтър избягва да говори за „цивилизации“ – нарича ги „сложни общества“, с уговорката, че сложността е въпрос на степен – едно общество е по-просто от друго, но то също би могло да се срине до някаква още по-проста форма или, по тейнтъровата терминология, да изпадне в колапс.

С присъщата си явно научна добросъвестноост, Тейнтър се спира на основните обяснения за колапса на сложните общества и открива в тях два съществени недостатъка. Първо, мнозинството от обясненията се ограничават с външни фактори: например изчерпване на жизнено важен ресурс, природно бедствие или варварско нашествие. Ако вземем навярно най-популярния пример за колапс – този на Западната Римска империя – най-често посочваното обяснение са именно варварите. Тейнтър обаче много уместно отбелязва, че една от причините за възникването и съществуването на сложните общества е именно за да се справят с проблеми като тези: ресурси, бедствия, варвари. Ако дадено общество не съумее да се справи с тях, това не е обяснение, а само повдига нови въпроси, и тези въпроси се отнасят не до ресурса, бедствието или варварите, а до самото общество, до някакви негови вътрешни недостатъци.

Второ, Тейнтър не намира удволетворителна теория, която да бъде приложима към колапса на сложните общества по принцип, вместо просто да търси обяснение на конкретен случай. Той си поставя задачата да разработи именно такава теория, която да работи еднакво добре за градовете на маите и за тези на микенците.

В основата на своята теория Тейнтър поставя следните четири постулата:

1. Човешките общества са организации за решаване на задачи;

2. Социополитическите системи изискват енергия за поддръжката си;

3. Повишената сложност носи със себе си повишени разходи на глава от населението;

4. Инвестициите в социополитическа сложност като средство за решаване на задачи често достигат точка, отвъд която пределната възвръщаемост намалява.

Казах ви, че стилът е добросъвестно сухарски. Опростено казано, според Тейнтър хората инвестират в сложни общества, защото получават облаги: повишена производителност, сигурност, ефективност, култура и т.н. В един момент обаче инвестициите започват да стават неизгодни, и ако тогава не се намери нов източник на енергия, за да тръгне кривата отново нагоре, в следващ момент вече стават не просто неизгодни, а непосилни. В такава ситуация обществото е силно отслабено и може да рухне под натиска на външни фактори, с които иначе би се справило. Или пък – още по-интересно – колапсът може да се окаже най-икономичното решение. Според Тейнтър обществата поне в някаква степен избират да колабират. Студиите му върху три конкретни общества – Рим, маите и културата Чако – са, бих казал, доста убедителни. Стопанската история на късния Рим е до голяма степен проследима и показва как империята прогресивно изпада в невъзможност да поема собствените си разходи въпреки постоянно увеличаващите се данъци, които пък отчуждават селското население: наистина, немалко автори от онзи период посочват, че хората очаквали варварите като избавители.

Разбира се, по отношение на Рим и Европа теорията на Тейнтър подлежи на два особено интересни въпроса: защо Източната Римска империя не колабира и защо колапсът на Западната е последният засега колапс в европейската история? Според Тейнтър основният отговор и на двата въпроса е доста сходен: нито Византия, нито Европа след Рим са имали възможността да колабират. Колапсът може да се случи само в условията на вакуум. Там, където до теб има съсед също толкова сложен като теб, колапсът не си струва, защото съседът просто ще завладее територията и населението ти, и ще наложи аналогични условия. Така, Византия не е могла да колабира заради присъствието на Сасанидска Персия. А европейската цивилизация се състои от множество конкурентни играчи с аналогични характеристики; тяхното взаимодействие и противоборство я държи в динамично равновесие. (Тези термини не са на Тейнтър. Той май не си пада по диалектиката.)

Оттук донякъде и отговор на логичния въпрос дали на съвременната цивилизация й предстои колапс. Тук има добра и лоша новина. Няма да има колапс в непосредствено бъдеще, според Тейнтър, доколкото запълването на света със сложни общества означава ситуация на глобална конкуренция. Вече никой не може да колабира самосиндикално. Което пък значи – ето я лощата новина – че следващият колапс ще е глобален. Всъщност, твърди Тейнтър, може би колапсът не е толкова лошо нещо. В крайна сметка, времето на сложните общества заема само една незначителна част от човешката история – те не са правило, а изключение; и математически погледнато, нямаме основание да смятаме съществуването им за естествено или дори логично.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Защо са рухнали римляните, маите и всички останали

  1. Smilen Markov каза:

    А той какво разбира под „общество“. Защото, за да разберем рухването, трябва да знаем какво евентуално рухва. Тоест, какви граници на понятието поставя? За култура ли става дума /базово знание за съществуването/, за цивилизация в смисъл на модел на устройство на човешкото битие или за политическа структура.
    Питам с оглед на особения случай на Източната римска империя и защото ми е интересно как авторът обяснява нейната съдба. Има твърдения, че всъщност Източна римска империя през Средновековието не съществува и Византия е една измислица на Новото време. Понятието „Византия“ е със сигурност ново, но въпросът е дали има нещо, към което да се отнесе. Според теорията, за която споменах, онова, което ние днес наричаме Византия или Иточна римска империя, е процесът на разпад на Римската империя на Изток. Ефектите, парчетата от този разпад и самата празнота, породена от него, създават за нас илюзията, че е съществувало подобно нещо. Разбира се, не споделям тази теория, но искам да напомня, че е важно, преди да се изследва нещо, да се знае за какво става дума, защото накрая може да се окаже, че онова, за което искаме да узнаем нещо, никога не е съществувало. Така можем да говорим за „политика“, без да знаем какво е политика или за „градски феномени“, без да знаем какво е градът.

    И така, с уговорката, че въобще не съм наясно с понятията на автора, изразявам някои съмнения по отношение на Византия.
    В политически аспект не може да се твърди, че контактът със силния съсед пречел на рухването. И точно примерът със Сасанидска Персия, а после и с арабите е показателен. Тъкмо силният съсед способства политическото отстъпление – имам предвид Сирия, Палестина, където византийската културна идентификация на местното населението остава непроменена и след преминаването на тези територии под чужда валст. Нещо повече, първоначално новата власт съхранява ромейския административен истеблишмънт и модела на управление. Това говори за това, че завоевателят не е по-малко политически интелигентен. Защо тук две интелигентни системи не се конктурират, а се заменят една с друга.

    Теорията на автора в този аспект като че ли се потвърждава по отношение на Балканите. Там наистина се настаняват народи с твърде ниско културно равнище и Византия общо взето с готовност ги наема, за да й пазят северозападната граница. Обаче неясно остава защо се заема да ги приобщава културно към себе си – до такава степен, че след нейното политическо рухване, византийската кулутра в тези страни до ден днешен е жива и здрава. Мисля, че логиката на това поведение не може да се обясни с диалектическия модел на автора.

    Позволявам си смело да възразявам по този въпрос, понеже героят на дисертацията ми преживява тъкмо прехода на Дамаск от сасанидско към византийско, а след това и окончателно към умаядско /арабско/ управление, и то в битността си на потомствен висш данъчен служител. Мисля, че феноменът е твърде сложен и значението на контекста е много голямо.

    Известни съмнения у мен буди и теорията за икономическата възвръщаемост. Даже подозирам тук позитивистки редукционизъм. Да, Византия и по икономически причини изпуска от политическата си орбита Италия, и то във време, когато в културно отношение доминира тъкмо Новият, а не Старият рим. Но как да обясним културната еманципация, стигнала до открита враждебност. Тук, мисля, от голямо значение е функцията на града. Древните империи, в т.ч. и римската са глобален съюз на градове. Така че инвестициите не са просто към определена територия, а са насочени към точно определини, важни и във военно-стратегическо, но и в културно отношение градове. Така че възвръщаемостта се реализира по доста по-сложен начин. Само да се запитаме, защо същата тази Византия инвестира в строителство в Светите места, които са отдавна изпуснати от нейната политически и иконоическо орбита. Просто инвестициите не действат по логиката на възвръщаемостта, разбирана като реализиране на някакъв невидим механизъм, някаква „невидима ръка“ на пазара, техните печалби и загуби се определят в голяма степен от логиката на съответната култура.

    Въобще, Маркс много греши, като казва, че промените в света не зависят от интерпретациите на света. Тук Хайдегер е много точен: http://www.youtube.com/watch?v=jQsQOqa0UVc

  2. amigov каза:

    Смилене, в интерес на истината доста упорито търсех някой учен, който да критикува Тейнтър, защото все ще се намерят слаби звена в теорията му, ама пусто да остане, не открих🙂
    Той вижда обществото преди всичко като социополитическа система. Така че да бъде критикуван за неотчитане на културното приобщаване и продължение няма да е съвсем коректно.
    Доколкото за него Източната Римска империя е само периферна тема, той не се занимава с въпроса дали тя е ново сложно общество или продължение на старо такова. Но всъщност това няма и съществено значение в случая. Става въпрос за сравнение – защо на запад се срива, а на изток не. Има, разбира се, и чисто икономически фактори – изтокът е по-богат и много по-дълго успява да издържа империята.
    Всъщност твоите примери с персите и арабите, които завземат територии, потвърждават неговото становище. На тези територии няма колапс на сложното общество, а просто замяна на един политически и икономически модел с друг. Византия (както и Османската империя) не колабират според схващането на Тейнтър – те просто постепенно отслабват и отстъпват, докато накрая биват изместени или завладени съвсем. (Заслужава си повече да се спрем на османския случай, доколкото там обществото, притиснато в ъгъла, намира вътрешни ресурси да се реформира като светска република: това не е колапс, а реформа. Но Тейнтър прави уговорката, че в съвременния свят и в конкурентна ситуация революциите обикновено целят именно реформа, а не колапс).

    • Smilen Markov каза:

      Ами освен да я прочета, защото без културния пласт как може да се направи разграничение между просто и сложно общество остава за мен мистерия.

      Не отричам икономическите фактори. Обаче с времето Византия все повече изостава икономически – не само като богатство, но и като производствена база. Дори, според стопанските историци, има връщане към по примитивни форми на производство, тоест, налице е остъпление от техническите постижения, а не развитие. Например занаятчийските центрове като Ефес постепенно западат, а в земеделието отсъства всякакъв интерес към внедряване на по-ефективни технологии, каквито на Запад навлизат /жиелезният плуг/. Но въпреки това не настъпва колапс – 1000 години не се случва. Само след 1204 г. ромеите се обиждат на Запада и започват доброволно да се провинциализират – има защо, но това е културен проблем и Тейнтър няма да го интересува вероятно. А самият колапс настъпва за няколко часа – има свидетели. Това става на 29 май след обяд 1453, когато пада Градът, а императорът е убит в сражението. До тогава нищо не е загубено – нищо че Константин XI обикаля като просяк Западна Европа и западняците, които никога не са се отличавали с особен финес, са фасцинирани от благородната му особа, каквато те на живо до тогава не били виждали. След това империята отива в небитието. Това не са съвременни тълкувания Самите потърпевши са били наясно, че никакво връщане назад не може да има. Те знаят, че това е Божие решение заради умножаването на греха в единствената християнска империя. А не заради икономическа или друга слабост. И не случайно предупреждават някои социални инженери в Московското княжество да не се мъчат да реставрират в кавато и да е форма рухналата империя, защото вървят против Божия промисъл. Не са ги послушали за съжаление…

      Та съм любопитен да прочета книгата, за да видя как Тейнтър минава покрай подобни феномени.

  3. amigov каза:

    Според Тойнби повратният момент за Източната Римска империя идва доста преди разорението на Константинопол: той го вижда в битката при Манцикерт. Впрочем, обяснява загубата й с изтощението от продължителната война срещу България.
    Но падането на Града през 1453 не попада в тейнтъровата дефиниция за колапс: съответното сложно общество след продължително отстъпление просто е завладяно от друго.

    А книгата на Тейнтър май може да се намери и по торентите😉

    • Smilen Markov каза:

      Не вярвай безрезервно на Тойнби за Византия. Да не говорим, че, за да може западен човек да пише за 1204 г., трябва да надмогне нещо в себе си и да се смири. Има си специалисти по въпроса, които цял живот са посветили на нея.

      Дай първо да изляза на глава със Сенет във връзка с начинанието „Града и градовете“😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s