Либия: революцията боксува

Пред Запада няма верен ход

Преди седмица попаднах на следния коментар: „Кадафи постигна невъзможното: накара Мубарак да изглежда достоен човек, а Бен Али – истински гений.“

Може би. Но сред противоречивите новини, които идват от Либия, сред опровергаващите се твърдения за градове, превзети ту от бунтовниците, ту от режима, и сред нарастващата хуманитарна криза в северноафриканската страна, едно стана ясно: революцията забоксува.

И двете страни се намират в патова ситуация. Бунтовниците може да имат кауза и висок боен морал, но са зле въоръжени и зле организирани. Представите за победоносен марш до Триполи се сринаха. Дори ако действително контраатаките на Кадафи през уикенда са били отблъснати, което би говорило за забележителен героизъм, то полковникът успя да се укрепи в столицата, където не само може да разчита на армията и службите си, но изглежда и подкрепата за него сред населението е по-силна от недоволството. Няма как въстаниците да превземат град, отбраняван от лоялна армия в танкове и изтребители.

И макар Обама да заяви, че „историята се движи срещу Кадафи“, крайният резултат изглежда повече от несигурен. Ако полковникът успее да се разправи с бунтовниците, то ходът на историята ще е слаба утеха за тях. А самият Обама е под все по-силен натиск за американска военна намеса. В Европа също възмутени гласове призовават за налагането на зона, забранена за полети – та Кадафи поне да не може да бомбардира народа си от небето.

Това, че тъкмо Либия бе страната, в която революционната вълна за трети път достигна критична точка, е нещастен малшанс за целия арабски свят. Защото там вълната се блъсна в крепостта на един луд човек, който няма какво да губи.

Но какво наистина би трябвало да направи Западът? Зона, забранена за полети, би била равносилна на война срещу Кадафи – със съмнителни основания и последствия. Да се изпрати оръжие на бунтовниците на практика би означавало същото в по-мека форма. Да се наложи икономическо ембарго, би било наказание не за либийския режим, а за либийския народ. Да не се прави – в крайна сметка – нищо, би било просто… нищо.

Сред всички варианти най-лошият би бил изчакване и протакане, докато Кадафи смаже въстанието – и последваща възмутена окупация от американски и европейски военни части. Един далечен паралел – Червената армия 40 дни пуши цигари на подстъпите на Варшава, докато нацистите смазват полското въстание.

Най-ценното в арабските революции през 2011 е в това, че те са истински. Няма „коалиция на желаещите“, която пуска от небето бомби с избухваща демокрация. Няма мъже в семпли костюми и шлифери, които предават на протестиращите куфарчета с инструкции. Народите на Тунис и Египет сами излязоха на улицата и сами се справиха с диктаторите си. (Несъмнено им остава още много работа, но решителната граница бе премината). При все страха от настъпващ ислямски фундаментализъм, по-либерално и по-ляво настроените кръгове в западните общества приветстваха революциите с реакция, варираща от умерена симпатия до неподправен възторг. Ставащото в арабския свят е огромен шанс – не само за него.

Но какво би трябвало да искат симпатизиращите и възторжените от собствените си политически лидери сега, когато революцията боксува? Намесата би зачеркнала независимия характер на промените, би удушила в зародиш новопридобитото самочувствие на арабските народи. Ненамесата пък би оставила режимите да се разправят по-брутално или по-тихомълком с бунтовниците; а един провал на революцията в Либия навярно ще спре вълната, която се надигна през декември в Тунис: дотук, момчета и момичета от всички останали страни, много се забавихте, мандалото лопна. Нещо повече, такъв един провал ще постави под въпрос дори вече постигнатото в Тунис и Египет.

Пред Запада няма верен ход. А ние, симпатизиращите, изглежда можем само да се надяваме. На чудо. Или почти.


Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Либия: революцията боксува

  1. Smilen Markov каза:

    Западът се е намесил отдавна, снабдявайки с оръжие Кадафи, участвайки в икономически партньорства с него, търгувайки различни ползи. Така че не може да се поставя дилемата: намеса или ненамеса. И съответно препоръките за правилно и неправилно поведение няма как да са извън контекста на сложните отношения до момента. А нравствените позиции в тези отношения по-скоро са средство, отколкото цел.

    Трябва да се каже, че подкрепящите революцията като такава, априори изключват нравстените позиции. Защото революцията като кауза предполага съобразяване с исторически необходимости, социални интереси и политически позиции. А не с абсолютни принципи и ценности…

    Изход от зациклянето в един макиавелистки анализ, което не е достойно, са последните думи. Но бих заменил „чудо“ с „откровение“. Историята в общочовешки смисъл е тъкмо откровение на вечното битие – играта на власт, насилие и печалби не е исторична.

  2. Иван Чанков каза:

    Нека погледнем прагматично на нещата, революцията си е революция, но петролът движи световната икономика, колкото и да ни неприятно.
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/03/08/1055746_benzinut_i_dizelut_poskupnaha_s_oshte_5_stotinki_za/
    http://www.benzinpreis-aktuell.de/
    Представете си на кого примерно в България и ЕС му дреме за демокрацията в Либия при цени на 95 бензин да кажем от 3 лв/л., при средно ниво от 2Е/л в западна Европа.

    • amigov каза:

      Да де… Нали затова крепим усърдно диктаторите вече толкова години. Но би трябвало да си даваме сметка, че това няма как да продължи вечно.

  3. Smilen Markov каза:

    Не става дума само за цената на петрола. Той утре или вдругиден ще бъде заменен от ново гориво, доста по-евтино. Това е неизбежно, колкото и на някои да не им се иска. Обаче поддържайки светско-националистически диктатури в региона, Западът блокира възможността за създаване на единно мултирелигиозно и мултиетническо, но доминирано от исляма, държавно обединение, простиращо се от Хималаите до Гибралтар и от Тунис до Етиопия. Сиро-арабските народи имат историческа памет за подобен универсалистки проект и имат културен потенциал да го осъществят, въпреки огромната цена, която те самите биха платили. Западът ще се стреми всячески да пречи на подобен ход на събитията не само по конюнктурни съображения, но и воден от базови светогледни мотиви.

    Според мен е дълбоко повърхностно да се смята, че училите на Запад млади интелигенти от арабските страни са готови да прегърнат безусловно западните ценности. Напротив, в много случаи тъкмо престоят им в Западния свят им позволява да заемат аргументирана и последователна антизападна позиция. То няма как и да е иначе, като имаме предвид многото непримирими различия, съществуващи между западната и арабската култура и цивилизация.

    В този контекст въпросът за позицията по въпроса, която заемат балканските народи, стои с голяма острота и не е никак прост. Имам предвид не позиция на управляващите върхушки, а – ориентацията на мислещата част от балканското общество. Какви ценности и интереси следва да се отстояват в рамките на този цивилизационен сблъсък? Ние сме поколението, което трябва да формулира отговора на този въпрос.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s