Вестник, който събира

Заниманията с литература все повече изглеждат като някакво хоби, а в кривото огледало на масмедиите хобито се превръща в куриоз.

Харесах нещо, което дойде откъм редакцията на „Литературен вестник“ по повод неговата двайсета годишнина: малко неща през последните 20 години са  траели 20 години.

Несъмнено заслужава уважение и адмирации здравословният инат на „Литературен вестник“ да продължава и днес, в една среда съвършено различна от онази през 90-те, когато на страниците на вестника се изпробва, експериментира, играе, деконструира – и всичко това не просто отеква в културния живот на страната, а задава нови посоки. Днес подобна ситуация ми се вижда невъзможна, при това по един странен начин именно „Литературен вестник“ допринесе за това – за невъзможността за нов „Литературен вестник“.

Днес не би могло да има флагман на различието, доколкото няма мейнстрийм, спрямо който да се различаваме. Не върви да браниш постмодернизма, доколкото самият постмодернизъм е настроил публиките силно скептично към всякакви изми. Няма като че ли смисъл да си играеш с канона, защото онези, които ще схванат игрите ти, също са сред играчите; а останалите няма да ги схванат, защото така или иначе не познават и канона. Казвал съм и друг път, че в днешните условия са невъзможни литературни кръгове, течения, платформи, защото няма от какво да се оттласнат, нито около какво да се обединят – а дори и да намерят трамплинче, литературата като цяло е изгубила обществена важност. Заниманията с нея все повече изглеждат като някакво хоби, а в кривото огледало на масмедиите хобито се превръща в куриоз. Някои автори уютно се наместват в пиара на куриозното. Придобитата по този начин известност обаче е не литературен, а медиен феномен. Не че това по принцип е лошо, просто е нещо друго.

Добре, ще кажете, какъв е тогава смисълът да съществува „Литературен вестник“? Какъв е изобщо смисълът да съществува който и да било литературен вестник?

Струва ми се, че улових смисъла, когато започна съботното четене в аулата на Университета по повод въпросната двайсетгодишнина. Може би защото, тъкмо завърнал се от Америка, видях на едно място много хора с литературни занимания и интереси, голяма част от които познавам лично. (Утехата на малката страна – всички се познаваме. Това понякога предизвиква неудобства, но всъщност не е толкова лошо.) Дребен, но поучителен щрих: някои от тези хора, събрани в аулата, иначе не си говорят.

„Литературен вестник“ създава общност. Той събира всички тези хора на едно място, буквално или метафорично. Същото може да се каже и за „Култура“, но доколкото „Литературен вестник“ е много по-специализиран, много по-„тесен“, тази негова способност излиза на първи план, става особено очевидна. Дори да не си срещал хората, които дойдоха на четенето, ако ги видиш извън залата, те се разпознават. Сякаш всеки от тях си носи вестника в ръка като знак – малко скришом, но все пак да можеш да го забележиш, ако и ти си от „нашите“.

Тази общност е ценна. Тя има нужда от „Литературен вестник“. Има нужда и от други издания, нищо че няма да са програмни. Има нужда от кафене. От улица. От всичко, което може да поддържа интегритета й. Без тази общност литературата окончателно би се разпаднала на самотни, безкрайно различни индивиди, които мълчаливо упражняват своето хоби, например списвайки блогове, които никой не чете.

А общност се поддържа с инат. Общението иска усилие – и го възнаграждава. „Литературен вестник“ е едно такова усилие. И това, струва ми се, ще е задачата му в следващите 20 години.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Вестник, който събира

  1. николай каза:

  2. glossar1 каза:

    Май останахме аз и „Литературен вестник“ (добре, де – и Ясен Атанасов, и Федя Филкова… веднъж годишно). Шегувам се, разбира се… Точно колкото написаното е и тъжно, и вярно, и – дали ще успея да го кажа? – оптимистично…🙂

  3. николай каза:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Bullying

    един от начините на Литературен вестник да събира хора е като им предложи обща мишена за упражнения по „творческо“ писане 🙂

  4. Pingback: Вестник, който събира | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s