Кратка повест за срама (предпремиерно)

Откъс от романа, който излиза до броени дни, а премиерата е на 17 май. Това със сигурност е най-дългият пост в блога до момента🙂

Под зеленикавата светлина две момчета умело играеха билярд и тя се загледа в играта им, ритмичното потракване на топките й харесваше, братовчедка й пушеше мълчаливо и хапеше нервно цигарата между устните си, Сирма я разгледа внимателно, имаше тежък грим, косата й беше изрусена в платинено, и в момента, въпреки нервността си, като че ли изпитваше облекчение, че не се налага да ходи, защото носеше обувки със зверски високи токчета, които явно кривяха глезените й. Сирма предвидливо беше оставила вкъщи мешката и прокъсаното дънково яке, но усещаше, че изглежда неадекватно на това място, братовчедка й беше измъкнала краката си от обувките, явно много й убиваха, ноктите на краката й бяха лакирани в лилаво. Сирма никога не си беше правила педикюр. Със Спартак и Мая се присмиваха на наконтените кокошки в училище, които пък на свой ред се присмиваха на тях. Тя се почувства нелепо. Нямаше какво да прави тук. Пиенето беше скъпо, нямаше с кого да си говори за музика, беше свикнала да сяда на полянка в парка и въпреки че харесваше ритмичното потракване на топките за билярд и момчетата със сръчните уверени движения, започваше да се задушава. На срещуположния край на кафенето, оттатък билярда, имаше нещо като полуетаж с една-единствена маса, откъдето няколко по-големи момчета ги съзерцаваха лениво. Бяха хубави, добре сложени момчета, и с отнесените си изражения, с апатичното превъзходство, което излъчваха откъм масата си, сякаш се издигаха още по-нависоко, в някакво приоблачно измерение, откъдето с далечен, вял интерес на олимпийци наблюдаваха игрите на простосмъртните, или може би на тях само им се струваше, че ги наблюдават, докато всъщност божествените им умове бяха зареяни някъде съвсем другаде, в невидимото и непонятното. Стъклената врата на кафенето се отвори и влезе друго момиче, с впити дънки и кожено яке, беше хубава, с руси коси и меки черти, с влизането й всички се оживиха, братовчедка й се поизправи и задърпа по-енергично цигарата, едното момче небрежно шляпна новодошлата по дупето, докато минаваше край масата за билярд, а тя се направи, че ще го ритне. Момичето дойде при тях, Венера посочи Сирма, това е братовчедка ми, обаче не каза нито нейното име, нито името на приятелката си, онази я измери усмихнато с поглед, но не каза нищо, седна до Венера и започнаха разговор, от който Сирма нищо не разбра, говореха за някакви момчета със смешни прякори, за стръв и атомни бомби, за Нерон, дето с една десетка се носил три дни, е такова, и за някакъв друг, който май бил бракониер, и ако Венера го видела, да стои надалеч. После си зашушукаха тихо и на Сирма й се стори, че говорят за нея, братовчедка й се намръщи, когато новото момиче се обърна към нея и я попита искаш ли джанка? Сирма я зяпна неразбиращо. Джойнт, бе, е такова. Ааа, така кажи бе, душа, опита се да й влезе в стила. Беше пушила джойнт само веднъж, Спартак го домъкна отнякъде, изрови го от дъното на мешката си, скрит между пластелиновите човечета и неработещите химикалки; и понеже за разлика от приятелите си имаше опит с цигарите, тя успя да не кашля, докато го пушеха, но и нищо не й стана, нито пък на тях. Момичето с коженото яке извади джойнт и го връчи на братовчедка й. Подарявам ви го, каза, мен ужасно ме боли гърлото, не мога да пуша сега. Другите видяха цигарата и се заувъртаха наоколо. Тука ли ще го пушим, попита невярващо Сирма. Много ясно, отвърна братовчедка й, барманът е наш човек, не се спичай. Тя запали джойнта и дръпна, сладникавата миризма на тревата се понесе тежко във въздуха, предадоха си го на два пъти в кръг и свърши. Сирма зачака олекването, което й бяха описвали, но дълго време не усети нищо и реши, че сигурно пак не е пушила както трябва. Братовчедка й обаче омекна, като че ли споделеният коз беше посмъкнал недоверието й. Чопъра се пуска вече по пързалката, каза момичето с коженото яке и кимна към издигнатата маса отсреща. И на мен така ми се вижда, отвърна братовчедка й, изглеждаше впечатлена. Помълчаха известно време. Айде на лов, каза момичето с коженото яке. Братовчедка й смукна силно от цигарата си. Ама аз сега съм много миролюбива, каза, от тревата. Не се прави, каза онази. Трябват ти пари. Вярно, каза Венера, ама все пак, нали разбираш. Беше с гръб към Сирма и тя не можа да види какви знаци прави на другото момиче, но предположи, че пак са свързани с нея. Но приятелката й се усмихваше със съвършено спокойствие. Венера се обърна към нея и я изгледа внимателно. Сирма, нали може да се разчита на теб, искаш ли да изкараме малко пари, а? Щом казваш, сви рамене Сирма. Щом казваш, изимитира я тя, и Сирма изведнъж осъзна, че братовчедка й е пияна, явно беше пила, преди да се види с нея, заваляше думите и гледаше някъде през нея, така че тя самата се изкушаваше да се обърне и да види какво толкова има зад гърба й. Хайде, каза другото момиче, ела с нас да видиш как се прави.

Излязоха навън и закрачиха бързо. Вече се стъмваше. Сирма с неудоволствие ги догонваше и се питаше дали този път поне малко я е хванала тревата. Спряха след две преки и свиха в страничната улица, малко по-надолу имаше училище и учениците се прибираха на групички. Едно само пълничко момиче с голяма раница мина покрай тях, онази с коженото яке се стрелна и го хвана за рамото. Ей, каза тихо, дай ми пари. Какви пари, измънка момичето с раницата. Сирма изтръпна. И на нея й се беше случвало да я гърбят насред улицата, да й искат пари, и импулсивно отвръщаше със същия тъп и безсмислен отговор: какви пари. Ей такива, каза момичето с коженото яке и блъсна плячката си в стената. Беше приближила лицето си съвсем близо до нейното и Сирма за миг се усети сякаш самата тя е опряна до стената, усети как агресивният дъх на другото момиче пари устните й, после изведнъж нещата се обърнаха и сега тя беше момичето с коженото яке, стиснала здраво раменете на жертвата си, можеше да прави каквото си иска с нея, и в следващия момент се върна на истинското си място, стоеше и наблюдаваше, хипнотизирана от гледката, от властта и агресията, които струяха от момичето с коженото яке, тя рязко вдигна коляно и удари дебеличката в корема, онази изохка, после измънка пусни ме бе, още малко щеше да се разплаче, и Сирма изведнъж я намрази заради този немощен хленч, тогава братовчедка й ги приближи и каза меко хайде, дай ни пари и нищо няма да ти се случи, хайде, не я бий, тя е добро момиче и ще ни даде парички, нали така, и онази най-сетне бръкна в джоба си и пъхна в дланта й някакви смачкани банкноти, наистина добро момиче, каза приятелката на братовчедка й, другата гледаше безпомощно, докато Венера пребъркваше джобовете й за още пари, но явно нямаше повече, виж в раницата, нареди приятелката й, Венера нервно и припряно разрови раницата, няма портмоне, докладва, нямам повече, нямам, простена дебеличката, но русото момиче с коженото яке продължаваше да я държи и повтори ах, какво добро момиче, внезапно я целуна по устните и се изсмя шумно, после я обърна грубо и с шут в задника я изстреля нагоре по улицата, хайде бе, какво стоиш, изсъска й братовчедка й и я дръпна в улицата, ръката й беше топла и мокра, момичето с коженото яке се появи спокойно иззад ъгъла, продължавайки да се смее, три петачки, каза Венера, за момент се поколеба, после допълни таман по равно, обърна се към Сирма и й връчи едната от трите банкноти, Сирма се вторачи в мръсната смачкана хартийка, взимай де, настоя Венера, нали си вътре в играта, ръката й трепереше, дали от адреналина, дали от страх, че й е показала твърде много, без да знае дали може да й се довери, и Сирма разбра, че няма избор, протегна ръка и взе банкнотата, беше стара, омазнена от стотиците, може би хилядите пръсти, които я бяха подмятали. Братовчедка й въздъхна. Моята я задръж, каза момичето с коженото яке, на теб ти трябват повече. Сигурна ли си, попита Венера, да бе, да, абсолютно. Върнаха се в кафенето с билярда и братовчедка й поръча на бара три водки. Сирма изпи своята на един дъх и предизвика овации. Чувстваше се превъзбудена, кожата й беше настръхнала. Често ли го правите, попита братовчедка си. Охо, каза тя. Трябва да ни видиш в дискотеката. Знаеш ли как се бие тая мацка, кимна към приятелката си. Истинска вещица, казвам ти. На една пикла половината й коса й остана в ръката. Виж, тя смъкна яката на блузата си и й показа червен белег от нокти. Това ми е от последната дискотека, бихме се. Обаче като ми отърва, разправям, че ме е одрал един пич. Само дето тревата е противопоказна на боя, много благ те прави, е такова. Тая вечер виж какви бяхме добрички. Сирма първосигнално зачегърта с нокти по масата, на която стоеше вече празната чаша от водка. Едното момче от билярда, по-хубавото, седна при тях и започна да се мляска с третото момиче, чието име така и никой не й каза. Изведнъж й стана тъпо. Трябва да си ходя, каза на братовчедка си. Така ли, ами жалко, отвърна тя. Обади се пак. Да бе, да. Хей, Венера изведнъж стана сериозна, тази вечер си остава между нас, нали, сега сме партия, нали? Сто процента, за порта ли ме мислиш. Не бе, не, просто… Така де, нали разбираш. Споко. Тя стана и тръгна към изхода. Дори да беше порта, мазната банкнота сега беше залог за мълчанието й. Обърна се и видя как онази ближе ухото на момчето, погледите им се срещнаха и тя й смигна. Сирма не реагира. Момчетата от високата маса продължаваха да ги гледат безучастно, сякаш изобщо не съществуваха за тях. Тя отвори стъклената врата и излезе в тъмното, тръгна бързо към къщи, но колкото и бързо да вървеше, все й се струваше, че е прекалено бавно, че краката й затъват в някакво лепкаво блато от погнуса и еуфория, и отново влизаше в сцената с притиснатото до стената момиче, ту беше в нейната кожа, ту се превръщаше в другата, в нападащата, и после се разтапяше само в едно докосване на устните, в неразбираемата, но очарователна целувка на насилието, опитваше се да отдаде замаята си на тревата или на водката, но знаеше, че няма нищо такова, че физически е напълно трезвена, и че я е омагьосало само видяното, сега си представяше братовчедка си и момичето с коженото яке как скубят косите на други момичета, как дращят лицата им с нокти, а после се нахвърлят една срещу друга, удрят се с юмруци като момчета, падат на земята и, както се бият, изведнъж започват да се целуват в шумния полумрак, нашарен от разноцветни светлини, после отново и отново влизаше в сцената до училището, ту в едната, ту в другата роля, и това продължи чак докато заспа в непрогледен сън без сънища. На другата сутрин се събуди рано за училище, отиде в кухнята, сипа си мюсли в купичка, изля отгоре мляко, докато чакаше да се накисне сместа, отиде до прозореца и погледна навън, долу имаше неподдържана детска площадка с няколко сюрреалистични катерушки и продънена пързалка, изведнъж в главата й гласът на русото момиче каза отчетливо Чопъра се пуска вече по пързалката и тя изведнъж разбра какво значеше това, стомахът й рязко се сви и диафрагмата й подскочи, тя изхъхри над масата, над купичката с мюсли, но нямаше какво да повърне, в устата й плисна само струйка горчив стомашен сок, който изплю в мивката и пусна водата.

Явно чичо й и леля й бяха усетили, твърде късно бяха усетили какво се случва и бяха измислили тоталната глупост да търсят на дъщеря си друга компания, внезапно си бяха припомнили, че, видиш ли, тя има братовчедка, ами че да, защо не се вижда с братовчедка си, която учи в добро училище? Надвесена над кухненската мивка, Сирма изпита ярост, не желаеше да спасява братовчедка си, сега трябваше да спасява себе си, да се разтвори във вода като хапче и да се изпие, сега мразеше братовчедка си, задето беше открехнала врата, която трябваше да си седи затворена, беше й показала гнусотия, която всъщност й хареса, все едно някой да те научи да ядеш собствените си лайна. В койката на ферибота за Родос Сирма изведнъж се парализира от дълбоко забравен спомен, как беше много малка и си играеше с едно момченце в кварталната градинка, бабите им седяха на пейките и много-много не ги гледаха, както си играеха и се гонеха, на Сирма внезапно й замириса силно на лайно, хвана момченцето за ръката и му каза настъпил си аки, то вдигна краче и огледа подметката си, беше изцапана със зловонна жълта каша, виж сега какво ще направя, каза, седна на земята и с естествената гъвкавост на малките деца вдигна крак, поднесе обувката към лицето си и я облиза. В койката Сирма отново подскочи от спазъм на гадене, също като онази сутрин над мюслито, и също като тогава нямаше какво да повърне, само струйка стомашен сок ужили езика й. Тогава, в онази сутрин над кухненската мивка, реши, че ще сведе своя свят до Спартак и Мая. Преди да излезе, се върна тихо в стаята, измъкна от джоба си мръсната смачкана банкнота и я прибра на дъното на шкафа, в който държеше разни важни неща още от детските си години, петачката стоя там чак докато се изнесе от къщи. Като си събираше нещата, я намери, почти я беше забравила, и тъй като беше минало много време, събра сили да я поднесе към свещта с аромат на канела, която обичаше да пали вечер, и да я изгори.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Кратка повест за срама (предпремиерно)

  1. Pingback: Кратка повест за срама (предпремиерно) | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s