Катуница: каква изненада!

Ние сме либерално настроени хора, уважаваме различието, толерантни сме към другите и обичаме да се спазва законът. Знаем, че в България има цигани, които наричаме роми, и че те са натикани в нишата на тотални маргинали. Знаем също, че има цигански (ромски) барони, които би трябвало да са в затвора, но вместо това са по телевизионните шоута, а политиците ги ухажват, особено по избори. Това ни възмущава. Възмущават ни също расистките изблици, насочени към циганите. Мръщим се, когато видим бръснати глави. Цъкаме с език, когато някои политици говорят ан гро за „циганската престъпност“. Шокираме се от омразата, която строи от форумите. Готови сме да изпитаме солидарност с циганите, макар да не знаем точно как.

Вън от всичко това, животът ни е по-скоро уютен.

И изведнъж: Катуница, погром, палежи. Цар Киро. Футболни агитки (с бръснати глави). Нито се спазва законът, нито се уважава различието. Хич.

Изненадани сме. И малко объркани: с кого трябва да изпитаме солидарност?

Вътре във всичко това, ние сме част от проблема. С либералните си предразсъдъци; с политическата си коректност; с лекотата, с която сме приели абдикацията на държавата, бездействието на полицията и правосъдието, медийната помия, насъскваната омраза, превода на думата „интеграция“ като „има тука едни пари“.

Възмущението все пак е някакво начало. Твърде много хора наоколо са оперирани и от него. Но не стига. И сега никой няма право да се изненадва.

 

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 отговора към Катуница: каква изненада!

  1. Smilen Markov каза:

    Много точно посовчаш либералните предразсъдъци като източник на проблем. Такъв либерален предразсъдък например ни пречи честно да признаем, че подобни „първенци“ има в цялото българско общество на всички нива, сред всички етноси и във всички сфери. Друг подобен предразсъдък ни кара да привиждаме в сблъсъците в Катуница съпротива срещу феодалната система. Тук напрежението идва не от наличието на локален бос, а от неговото поведение. Опитват се да интегрират циганите отдолу-нагоре, т. е., започвайки от най-бедните и необразовните, или пък се прицелват към изтъняващия среден ешелон сред тях. Но, щом хората с влияние, от които в действителност зависят нещата, са като цар Киро, успехи не може да има. Продължаваме да си затваряме очите пред факта, че лицата, които играят ролята на сюзерени, се рекрутират от кръговете на тайните служби на тоталитарния режим, занимавали се (по свое желание или под страх – това е отделен въпрос) с доносничество и с търговия с наркотици. И това е валидно за всички нива – от политическите кръгове до циганското гето.

    Изходът: Да си дадем сметка, че общественият живот в България има склонност да се организира около влиятелни, най-често заможни, първенци и водачи. Да видим историческите корени на този модел и да престанем да се гнусим от него. Да се наложат правила, които да изведат на сетло тези водачи; да бъдат заставени да докажат, че заслужават подобна позиция – лустрация, прозрачност. Да се гарантират механизми за отзоваване на водачи, които не изпълняват задълженията си и нарушават добрите нрави . Да не се допуска подобна роля да играят лица, свързани с тайните служби на тоталитарния режим, какъвто явно е Кирил Рашков . Да осъзнаем, че подобни водачи могат да бъдат медиатори за интеграция на онези, които се намират под тяхна опека; те могат да бъдат проводници на промени, на ценности, на нови идеи.

    • amigov каза:

      Смилене, повдигаш важен въпрос дали склонността на обществения живот в България да се организира около влиятелни фигури е толкова силно устойчив модел – исторически наследен и неподатлив на промяна. Много е трудно да му се отговори, тук са нужни сериозни изследвания и много мислене. Във всеки случай този модел е високо рисков, защото влага прекалено много символен, социален и финансов капитал в съответните влиятелни фигури. Тези влиятелни фигури често принадлежат към някакви своеобразни кланове или се рекрутират от тях: да кажем, бившите тайни служби, но биха могли и да са някакви други, както са бивали по-рано в историята на България. Признавам, че аз лично съм изпълнен с недоверие към този модел.

      • Smilen Markov каза:

        Става дума за примат на личностите над институциите. Той е недвусмислен у нас и, дори да започне някаква промяна, тя би отнела поколения. Така че, за онези, които не могат да се примирят с подобен модел, решението е терминално – Терминал 1 и Терминал 2. Относно предимствата и недостатъците. Недостатък е, че е нестабилен. Само че, в пост-идеологическото време тъкмо крехките, а не монументалните баланси имат смисъл. Освен това, доверието е по-голямо, отколкото при институционалния модел. На обезличената институция не може да се вярва в никой случай, а на личност е поне мислимо да се довериш. Голямото предимство е, че той е натоварва човека, а не разтоварва от отговорност. Друг въпрос е кой как я носи и разбира. Но институционализираният човек е жалък – той има малко отговорности и поради това е безвкусен и безинтересен. Това се виждаме в Северозападна Европа, Северна Америка и изобщо при тоталитаризмите.

  2. Владимир Митов каза:

    Напълно съм съгласен с основната теза. Ситуацията е като с вулканите на малката планета на Малкият принц – ако не ги почистваш редовно, те се затлачват… Или пък боабабите – ако не ги изкорениш навреме, те стават много големи и унищожават планетата.
    А правото на изненада не може да се отнеме от хората, то е изконно. Иначе ще се окаже, че съм се изненадал безправно.

  3. kenef каза:

    само едно забравяте – всичко започна с поредното УБИЙСТВО!

    • amigov каза:

      Никой не го забравя. Само че с убийството следва да се занимават органите на реда и правосъдието – което и вече започнаха, впрочем. Сега по-важното е не с какво започна, а как ще продължи.

  4. Smilen Markov каза:

    Гротескно е, че в момента безредици се предизвикват от хора, които най-малко са засегнати от циганската престъпност и които не познават циганите като такива. А циганска престъпност наистина има и тя е голям проблем. От нея страдат най-вече възрастните хора в малките селища, чиито къщи биват разбивани от търсачи на старо желязо, чиято реколта била ограбвана, чиито гори биват изсичани, животни – крадени и т.н. Но не жертвите протестират, а градските лумпени, момчетата от фитнес-залите в предградията, които карат мотоциклети втора употреба и търсят себе си.

    Очевидно е, че е в ход злоупотреба със социалното напрежение, с цел качване цената на циганския и националистическия вот. Както винаги в кампанията участват медиите. Всъщност защо никой не се сеща да отнеме лиценза на БтВ, след като тя допусна Волен Сидеров да нахлуе в живо предаване и то по време на предизборна кампания, да отправя расистки реплики, да обвинява и т.н. Но такава е задачата на медиите в България – да обслужват своите клиенти.

    Като всичко, дестабилизацията има добра и лоша страна. Периодите на дестабилизация са часът на простолюдието. То най-после може да отдъхне от вечно притесняващато го държавна опека и дори да издърпа към себе си властови център. Елитите ще могат да рекрутират нови хора, което не винаги е за добро, но вещае промяна.

    Има и една историческа ирония. Управленските безобразия в България се инициират тъкмо от големите градове, но от тях страдат най-вече малките селища. В последните десетина години големите градове се превърнаха в някакви оазиси на стабилност и минимално икономическо благоденствие, докато малките селища преживяваха социална катастрофа. Ултрасите, направлявани от своите босове, в момента дестабилизират големите градове и по този начин хомогенизират социалното бедствие.

    Неприятното е, че личният ни комфорт много ще пострада, България ще стане още по-несигурно и опасно място за живеене. Но пък стабилността би бетонирала полицейската държава на несправедливостта. Смутното време е време на личности. Мисля, че Иво Христов пише нещо мъдро: „Защото човешките качества са последното градиво, на което се крепи обществото ни, след като бе отменен моралът, блокирано правосъдието и дискредитирани партиите.“ Малките партии и маргиналните кръгове имат политически шансове.

  5. angpiskova каза:

    Здравейте!

    Простичко е – престъпността няма етнос, цвят или раса. Тя подлежи на действия от НПК, който трябва да се прилага към ВСИЧКИ, нарушили закона!

    Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s