Съхраняване на болката

Рецензията е публикувана във в. „Култура„, бр. 34, в колонката „Думи срещу думи“.

Петър Денчев. „Истории в минало време“. ИК „Жанет-45“, 12 лв.

Зад не особено интересното заглавие на тази книга се крият шестнайсет разказа и една новела от автор, който вероятно в следващите години ще се утвърди като присъствие на литературната сцена у нас. Петър Денчев вече не е безизвестно име: първият му роман, „Тъй, както мъж целува жена, която обича“, излезе като носител на наградата за ръкопис „Развитие“, а повечето му разкази са публикувани тук и там. „Истории в минало време“ събира тези разпръснати парчета, но в никакъв случай не стои като механична компилация; напротив, събрани заедно, разказите и новелата влизат в диалог помежду си, допълват се и изграждат една устойчива атмосфера на тъга и носталгия, натрапчиво усещане за загуба и самота. Трудно е да не се почувствате меланхолично, докато четете Петър Денчев.

Тази струяща от книгата тъга е умерено необичайна за млад автор като Денчев; по-необичайна е една от основните теми, които пробягват из тези късове: това е темата за бащинството, екзотична изобщо за съвременната българска литература. И тук се натрапва мотивът за загубата, била тя загуба на бащата или загуба на сина; втората, впрочем, е основният темел на един от най-добрите разкази в книгата, „Primavera” – монолог на един баща пред живелия около четвърт час след раждането си син. Разказът, с който се отваря книгата – „Малакоф, искам да остарея“ – също поставя необичайна наоколо тема, каквато е остаряването, при това в изненадващ ракурс. Впрочем, ако никога досега не сте чели Петър Денчев, навярно това е неговият най-типичен разказ, от който можете най-бързо да придобиете приблизителна представа за писането му. Преди няколко години „Малакоф…” спечели конкурса на списание „Алтера“ за разказ от млад автор.

Други теми, които са по-обичайни: чужбина, градове, момичета. Платени момичета. Екзистенциална самота.

Повечето от тези „Истории в минало време“ са монолози, и обикновено са не толкова истории, колкото ситуации – тези две особености навярно имат общо с образованието и практиката на автора като театрален режисьор. Начупени парчета живот, в които героите се опитват да съхранят човешките си чувства в един като цяло студен, враждебен и чужд свят; и ако опитът им носи предимно болка и отчаяние, то те предпочитат да кътат и култивират тези емоции. Животът им зависи от това, болката да бъде съхранена. Усещането за захвърленост в чуждото се превежда в доста от разказите в обстановка, в която персонажите буквално са в чужбина, най-често обагрена във френски краски. Тази „французщина“ на моменти започва да става прекомерна и носи риска от упреци в позьорство; същото донякъде важи и за подчертаната страст на автора към особено къси изречения тип реплики, която може би също идва от театъра. Като се добави и търсената превзетост на персонажите, в крайна сметка започва да лъха известна маниерност. В най-силните разкази тя е удържана, усвоена органично от тъканта на текста, така че се получава едно разтърсващо цяло: в спомената „Primavera”, в „Градовете на татко“ и в още няколко парчета. Не всички от останалите разкази са на същото ниво; новелата „Проста история“ сама по себе си е сполучлива, но също отстъпва на най-високите постижения в книгата.

Впрочем, намирам подобна неравност за разбираема в един сборник с произведения, писани по различно време и по различен начин. Доколкото разбирам, авторът в момента довършва втория си роман, така че откъм Петър Денчев имаме заявка за редовно и професионално присъствие, и за писане, което със сигурност ще продължава да се развива.

Публикувано на рецензии, Uncategorized и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s