Най-смислената награда

„Кратка повест за срама“ – с американски издател

Новината, която ще споделя, е повече от чудесна. Романът ми „Кратка повест за срама“ спечели конкурса на Фондация „Елизабет Костова“ и американското издателство „Open Letter“. Това означава, че през април 2013 книгата ще бъде публикувана от „Open Letter“ в превъзходния английски превод на Анджела Родел.

Другият печеливш от конкурса е Захари Карабашлиев с романа „18 % сиво“. Наградата се присъжда за втора поредна година. Предишният носител е романът на Милен Русков „Захвърлен в природата“, който току-що излезе от печат в САЩ.

Използвам това като повод да поразсъждавам за разните литературни конкурси и награди в България. Добре знаем, че те са много – може би повече, отколкото е необходимо. В голямата си част те по един или друг начин се припокриват. Понякога се припокриват не само в предмета и регламента си, но също така в състава на журито и в крайния избор. Друг път е необходимо истинско журналистическо разследване, за да научиш състава на журито (пример за това е наградата „Христо Г. Данов“).

През тази година „Кратка повест за срама“ попадна в периметъра на три национални награди за литература: „Хеликон“, „Елиас Канети“ и „Христо Г. Данов“. И трите надлежно я подминаха като малка гара, което всъщност не е нито много учудващо, нито особено драматично – „продукцията“ през тази година беше огромна, излязоха много заглавия, на журиращите не ще да им е било лесно.

В крайна сметка обаче романът бе удостоен с онази награда, която аз лично смятам за най-ценна и веднага ще обясня защо я смятам за такава. В какво се изразяват другите награди? Парична сума, грамота, евентуално (много евентуално) тридневен шум по медиите, а в случая с „Хеликон“ – и гаранция, че книжарниците от веригата ще се смилят и ще зареждат твоята книга, излагайки я с някакво предимство сред купищата други заглавия.

Наградата на „Елизабет Костова“ не дава тези благини, но дава нещо, което е много по-важно: нови читатели. Дава реален излаз на книгата на чужд език, на чужд пазар – и то какъв. С две думи: нашенските награди са по-скоро награди за автора, докато тази е награда за книгата. Като автор, добре знам, че книгата е по-важна от мен. И затова съм убеден, че тази награда е най-смислената, която „Кратка повест за срама“ можеше да получи.

P. S. Специални благодарности на Анджела Родел за превода и на Фондация „Елизабет Костова“, в частност Милена Делева, за активността и положените усилия да стават такива хубави работи.

P. P. S. Щях да забравя нещо. Журито на този конкурс се състои от американски издатели. За мен това е важно, защото става дума за хора, които сами си преценяват какво е разумно и смислено да се издаде в САЩ. Казвам го, защото има и разни ведомствени награди, които хем се титулуват международни, хем журито им е изцяло българско. Тази не е от тях.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Най-смислената награда

  1. Име като име каза:

    Поздравявам те. Навсякъде повтарям като теб „книгата е по-важна от мен“. Но малко автори се сещат, че това е вярно. Дори си издават панегирици преживе. Молят някой добър приятел да им напише тлъста студия в книга и се смятат увековечени в литературата завинаги. Смешно и тъжно. Манипулация на българската литературна история, преди да се е случила.
    Обещай, че няма да си пишеш дълги автобиографии, в които да споменаваш всички керемидки, на които са те публикували, защото така лицето ти ще изчезне сред фактологията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s