Времето на Макюън

Рецензията е публикувана във в. „Култура„, бр. 40, в колонката „Думи срещу думи“.

Иън Макюън. „Дете във времето“ (The Child in Time, 1987). Превела Иглика Василева. ИК „Колибри“, 14 лв.

Допреди пет години Макюън присъстваше на българския пазар с един преведен роман. После изведнъж рецепцията му набра завидна скорост: „Дете във времето“ е вече седмата книга на английския писател, която излиза у нас. Дано тези книги се и четат, защото всяка една от тях си струва, а след всяко ново заглавие на Макюън не остава съмнение, че той е един от най-големите световни писатели днес. Живеем във времето на Макюън – макар той самият да подозира, че времето е нещо относително.

„Дете във времето“ е всъщност повратният момент в неговата кариера. Това е романът, с който писателят се оттласква от ранното си творчество, свързано с мрачни улички, зазидани подземия, садистични убийци и разчленени тела – тематична пристрастност, заради която си спечелва прозвището „Иън Макабър“. Явно замислен като ново начало, „Дете във времето“ носи и съответната амбиция за многопластово и ангажирано произведение. И наистина, какво ли няма в него: социална критика, изследване на бащинското чувство, магически реализъм, модернистка относителност на времето, политическа антиутопия, дори щипка научна фантастика.

На пръв поглед сюжетът изглежда прост: Стивън Луис, станал по случайност детски писател, отива до супермаркета с тригодишната си дъщеря, за миг се разсейва и детето е отвлечено. Оттам нататък романът говори за това, как се живее след такава болезнена загуба. Но не само. Минава известно време, докато схванем, че действието на този роман, издаден през 1987, се развива десетина години по-късно, в една Великобритания, доведена до почти антиутопична гротеска чрез дългогодишно управление в духа на Маргарет Тачър – отказ от социалната държава, задълбочаване на неравенствата, пазарът решава всичко, всеки да се оправя сам. Някои например се оправят като лицензирани просяци. С тази изместена в близкото бъдеще тачъристка антиутопия „Дете във времето“ проправя пътя на друг важен английски роман от края на онова десетилетие – „Лондонски поля“ на Мартин Еймис, който прилага подобна схема.

Както подсказва заглавието, романът се залавя и с темата за времето: неговата относителност и разтегливост, възможността за психологическа „машина на времето“, за връщане в предишни моменти. Издателят на Стивън, Чарлс, след като се пробва в политиката, постепенно регресира и придобива поведението на все по-малко дете. Съпругата на Чарлс, Телма, се занимава с теоретична физика и настоява, че не съществува абсолютно време, нито независима същност. Стивън жадува да се върне в онази сутрин, в която дъщеря му е отвлечена, и да си остане заедно с нея вкъщи, вместо да ходят до супермаркета. И в крайна сметка действително осъществява пътуване във времето, за да види през прозореца на една кръчма родителите си, които тъкмо обсъждат дали майка му да направи аборт. Когато разговаря с майка си, оказва се, че и тя помни такъв момент и взряното през прозореца детско лице. Това е една от най-запомнящите се сцени от „Дете във времето“ и тя с прелестна метафикционална ирония фигурира по-късно в романа „Събота“, чийто протагонист Хенри Пъроун чете по-ранната книга на Макюън и се възмущава от въпросната неправдоподобност.

От казаното досега може би си представяте, че „Дете във времето“ е някакъв внушителен том, дъхащ на сериозна модерна класика а ла Томас Ман. Всъщност не, романът е по-скоро кратък и стилът му е по-непретенциозен от този в някои от по-известните произведения на автора. Наистина, този роман на Макюън, при все популярността си, оставя впечатлението за известна недонаправеност, за затруднения с твърде амбициозния замисъл. В „Дете във времето“ той все още не блести – не по начина, по който блести в „Изкупление“ или „Събота“. Но трябва ли непременно да го съпоставяме с тези по-късни произведения? Всъщност не. Романът е достатъчно добър сам по себе си за онези, които не припознават „четенето“ като абстрактна ценност, а са взискателни в избора на своите четива.

Публикувано на рецензии, Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s