И ся кво, ACTA ще правим ли?

„Акт ще правим ли“ е сред любимите фрази на определен тип катаджии. След като фразата бъде произнесена, диалогът с ответната прегрешила страна следва определени уж въртеливи формули, докато се постигне съгласие, че може и да се почерпим.

Не след дълго подобни сценки могат да се разиграват на митниците благодарение на договора ACTA. Този договор, който бе изработен тайно и тайно подписан от 22 държави, сред които България, цели да установи международна законова рамка относно фалшивите стоки, генеричните лекарства и нарушенията на авторското право в Интернет. Едно от нещата, които предвижда ACTA, е упълномощаване на митническите служители да преглеждат компютри, телефони и друга подобна техника за наличие на материали, накърняващи нечии авторски права. Ако досега не са били достатъчни стимулите да започнеш кариера на митницата, ACTA е на път да ги уголеми многократно. Навярно можем да го сметнем като една от мерките срещу безработицата, които по същото време се обсъждат в Давос.

Какво точно е ACTA, можете да прочетете достатъчно подробно на страницата на англоезичната Уикипедия. Там е описано ясно какво предвижда съглашението – според наличната за обществото информация, която не е чак толкова много. (В скоба: след като влезе в сила ACTA, това, което направих току-що – препратката с линк към Уикипедия – може вече да не е възможно. Договорът сериозно би ограничил разпространението на генерирана от потребители информация в мрежата. Интернет доставчикът ми ще трябва да докладва, че ползвам интернет не само за да купувам продукти, а също за да пиша някакви неща в него и да препращам към материали, които са писали други хора, без да са упълномощени за това и използвайки безплатен – какво кощунство – софтуер).

Най-вбесяващото в ACTA е, че договорът бе изфабрикуван без каквото и да било участие на хората, които ще бъдат засегнати от него. Това е най-красноречив пример за законодателство, изработено от корпорациите в пряк ущърб на потребителите, като потребителите междувременно са старателно държани в неизвестност. Тъй че тайното му подписване от страна на България е най-малкият проблем: безхаберните български управници просто туриха параф под нещо, което бе замислено като тайно от самото начало. Дали са разбрали какво подписват, е отделен въпрос. Най-вероятно – не, но пък им отговаря на профила. Нали с триста зора ги накарахме да променят проектирания Закон за електронните съобщения.

Редно е да свалим шапка на Кадер Ариф, докладчик на Европейския парламент по преговорите за ACTA. Ариф (френски евродепутат към ПЕС) върна мандата си за участие в преговорите, обяви, че с този жест иска да изпрати ясен сигнал към обществеността колко неприемлив е договорът, и добави, че „няма да участва повече в този маскарад“.

Шапка обаче няма да сваля на „Уикипедия“, въпреки полезната информация. Сигурно всички помните как преди броени дни англоезичната версия на сайта бе блокирана в знак на протест срещу предстоящото приемане на твърде подобните закони SOPA и PIPA в САЩ. Добре организираният протест доведе до това, че няколко от конгресмените вносители изтеглиха подкрепата си за двата закона и вероятно те няма да бъдат гласувани в сегашния си вид. Адски ми е интересно защо нищо подобно не последва конспиративното подписване на ACTA в Токио, след като това е закон, който ще обвърже с аналогични драконовски мерки не само САЩ, а повечето развити страни (плюс България, хаха).

Какво предстои оттук нататък ли? Ами, борба. За да убедим институциите, които избираме и на които плащаме данъци, че не желаем да бъдем тайно превърнати в престъпници. И че законодателство, което толкова пряко засяга правата на милиони хора не може да се прави на тъмно. В крайна сметка, ако някой иска да ми продаде продукта си, трябва да ме убеди да си го купя. А не да ме хвърля в затвора, защото не искам да го направя.

Статията е публикувана в Sofia Live.

 

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към И ся кво, ACTA ще правим ли?

  1. Лазар Стайков каза:

    Аааъъъм…
    Като цяло съм съгласен с написаното, но ми се струва че малко заблуждавате с последното изречение „…трябва да ме убеди да си го купя. А не да ме хвърля в затвора, защото не искам да го направя.“
    Никой няма да ви/ни хвърли в затвора ако ползваме продукти спазвайки лиценза под който са издадени (платен/безплатен). Проблемът с АСТА е, че поставя под твърде общ знаменател авторските права и създава инструмент за наказание без необходимия законов процес (дю процес оф лоу). В повечето конституции това е изрична клауза нещо от сорта „никой не може да бъде подлаган на наказание без влязла в сила присъда“ подобно нещо има и във всевъзможните харти за правата на човека. Тези права са в основите на модерната цивилизация, отмяната им чрез подобни споразумения представляват опасен завой към диктатура и подтисничество. А такава най-вероятно е целта на АСТА… За това си заслужава и трябва да се борим, а не за пиратстване на оффиси, бритнита и кво ли не.

    • amigov каза:

      Лазар Стайков, на практика сам сте внесли уточненията, за които призовавате: общия знаменател. Също така обърнете внимание, че се обръща презумпцията за невинност: според духа на ACTA не държателят на правата трябва да докаже, че е ограбен, ами потребителят трябва да докаже, че не е крадец. Моето лично мнение е, че въпросът с авторското право в интернет би трябвало да бъде оставен за уреждане чрез граждански искове (ако изобщо е необходимо да се стига до съд) и никакъв държавен репресивен апарат няма място тук. Например ако установя, че моите авторски права бъдат нарушени и това особено много ме ядоса, аз бих завел иск срещу нарушителя, а не бих очаквал Явор Колев да му влети в офиса с маскирани нинджи.
      Да добавя още нещо: ACTA може да бъде оръжие за масово поразяване срещу торент порталите. В тях се споделя изключително много информация, която не е обект на авторски права. ACTA ще затрудни обмена на подобна информация, ще затрудни разработването и разпространяването на свободен софтуер и по този начин ще защити интересите на монополите в ущърб на тези на потребителите.
      И, нека го кажа още веднъж, дори ако всичко в ACTA беше много по-умерено, смислено и разумно, то начинът, по който се стигна до този конспиративен договор щеше да е пак толкова безобразен и срамен.

  2. amigov каза:

    Доста добра статия по темата в „Сега“, която обяснява дълбочината на проблема: http://www.segabg.com/article.php?id=587071#id_3988535

  3. Smilen Markov каза:

    Самото споразумение едва ли трябва да се коментира. Явно е, е то е неприемливо. Сигурно е, е че то няма никога да влезе в сила. Аз бих се усъмнил, че самите му автори са били наясно, че няма да влезе в сила, но са решили да пробват реакциите. Така се прави обикновено в сегашното състояние на света – блъфира се.
    От друга страна, съвсвем ясно е, че знанията, че произведенията на изкуството и културата трябва да се достъпни за всички. Те по самата си природа са такива. Защото според Аристотел човекът по природа се стреми към знание, колкото и абсурдон да звучи това днес.
    Трябва да има правила и регулации, както и изяснил Лазар Стайков. Едно от тях е лицензът, под който да се разпространява всяко произведение. Това е решено отдавна при т.нар. операционни системи с отворен код, лицензът GNU.
    С какво не съм съгласен в статията. На първо място, с противопоставянето между богати, които искат да печелят, и потребители на Интернет, които без корист искат да знаят: „В интернет се прави и бизнес. Тъкмо от това май се плашат големите корпорации, които живеят в миналото, в ерата на индустриалната революция. Затова се опитват да облекат в законна защита на права монопола си върху някакво знание, продукт или услуга. “ Всъщност от свободното и безконтролно разпространение на всичко в Интернет големи корпорации също печелят. Чрез реклама например. Чрез продуктите, които се купуват от налагането на всякакви стилове на обличане и поведение. И по много други начини… А и много от свободно потребяващите потребители влагат користен интерес, като се започне от преписване на курсови работи и се стигне, до неща, които на са за разправяне. Така че противопоставянето е грубо изкривяване на действителността. А и вече на мен ми омръзна да ми обясняват, че съм невинна жертва.
    Пасажът „Нагледно я обяснява канадският експерт по икономика и комуникации Дон Тапскот. При феодализма знанието е концентрирано в малки олигархии. Масово хората нямат знание, няма концепция за прогрес. Идва Гутенберг и великото му откритие и с течение на времето все по-големи обществени слоеве получават достъп до знание и с това вече старите институции губят смисъл, губейки заедно с това територии на влияние. След това откритие, което Мартин Лутер нарича „най-висшия Божи акт на благоволение“, няколко века по-късно започват индустриалната и Френската революция, Американската война за независимост“ звучи смешно и е нагледен пример колко опасно може да бъде безконтролното разпространение на заблуди и тяхното преповтаряне без проверка на достоверността им. Този пасаж изключително снизява качеството на целия текст.

  4. Дарина каза:

    На мене този анали ми изглежда достатъчно обективен, доколкото мога да разбера текста на ACTA, но все пак не съм юрист (Съжалявам, на английски е):
    http://www.edri.org/ACTA_Week

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s