Гледано от запад, четено на изток

Мирослав Пенков. „На изток от запада“. Превел от английски: авторът. София, ИК „Сиела“ 2011, цена 14 лв.

Поне в определени кръгове, за книгата на Мирослав Пенков се говореше месеци, преди да излезе на български. Не на последно място за това, защото, освен на български, тя излиза на още единадесет езика. Този факт автоматично прави 29-годишния Пенков трети в класацията на най-превежданите български автори след 1989 (след Алек Попов и Георги Господинов, и непосредствено преди Йордан Радичков)1. Ако, разбира се, го сметнем за „български автор“. Едно от интересните неща, произлизащи от „казуса Мирослав Пенков“, е все по-проблемната дефиниция на това понятие. Книгата му е написана на английски език, издадена е от голямо американско издателство, обаче българският й превод е дело на самия автор. Освен това писането на Мирослав Пенков не стои тотално извън българската литературна традиция, както е, да речем, при Илия Троянов или Капка Касабова. Напротив, в него се долавя силно ехо от литературата на 60-те и 70-те, като навярно Николай Хайтов е първото име, което идва наум.

Разказите в сборника, някои от които са по-скоро новели, поставят любопитни предизвикателства пред българската публика, особено пред тази, която е отвикнала да чете Хайтов и съвременниците му. За чуждите публики разказите на Пенков навярно са умерено екзотични и едновременно с това попадащи в познат контекст. От Маркес до Кадаре, от Рушди до Александър Хемон, мнозина са авторите, които далеч от родината си пишат изрично за нея с методи, люшкащи се между магическия реализъм и абсурда. (Апропо, успехът на Пенков започва тогава, когато Рушди избира неговия разказ „Как купихме Ленин“ в своята антология на най-добрите американски разкази за годината). В български контекст обаче „На изток от запада“ хвърля немалко ръкавици. Една такава ръкавица е въпросната шейсетарско-седемдесетарска традиция, валидна за Пенков, но като цяло изоставена от повечето български писатели днес. Друга е екзотизацията. Нужно е да се подчертае, че тези разкази в никакъв случай не са изградени върху кръчмарски клишета за смешните, бедни и прости българи (чели сме и такива). Мирослав Пенков никога не преминава границата между спонтанната екзотизация и преднамереното експлоатиране на различието, и в резултат историите му никога не лъхат на гнило, напротив: миришат свежо. Но при цялата им чистосърдечност, в съзнателното панорамно-фикционално представяне на България остава едно трудно отстранимо трънче. Аз лично се справих с това трънче по начин, който на свой ред повдига много въпроси за това, как четем „екзотични“ автори: представих си, че книгата разказва не за България, а за Еквадор. Това изместване ми позволи да я чета с погледа на онези, за които е писана, но постави още по-остро проблема за екзотизацията и лекотата, с която й се отдаваме, ако не се отнася за нас.

Решението на Мирослав Пенков да преведе сам книгата си също е особено интересно, защото преводът прелива в пренаписване: някои детайли са променени или допълнително „овкусени“ с познати за тукашния читател реалии, от друга страна езикът на българската версия на моменти е по един „литературен“ начин леко архаичен. Така българското издание поставя ред увлекателни въпроси за природата на превода, за търсенето на съвършения превод и отказа от него, за теориите, че преводът е възможен само като пренаписване. На тези въпроси вероятно ще се спра по-нататък в друг текст.

Колкото до самите текстове, това определено са много сръчно разказани истории, разкриващи внимателна и дългогодишна работа, довела до култивирана лекота на писането. Сюжетите са силни, поставените проблеми – дълбоки, символният пласт работи фино, абсурдът е точно дозиран и дори в по-мрачните истории е вложен непосредствен хумор, който особено ми допадна. С две думи, международният успех на книгата не е случаен, а четенето й в България ще е крайно любопитно да се проследи.

1Според изследването на фондация „Следваща страница“ Превод и преход от януари 2011.

Рецензията е публикувана във в. „Култура“, бр. 4, в рубриката „Думи срещу думи“.

Публикувано на рецензии, Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s