Навъсени и къси

Деян Енев. „Българчето от Аляска: Софийски разкази“. ИК „Сиела“, поредица „Майстори на разказа“. Цена: 10 лв.

Баща и дъщеря съзерцават отломките на монументалния социализъм, преди да идат в „Макдоналдс“. Безработна семейна двойка отваря в дома си салон за еротичен масаж. Библиотекар си взема сбогом с читалищната библиотека, която се превръща в студио на кабелна телевизия. Един обикновен човек страда от собственото си безразличие, но не успява да се пребори с него. Все хора, които постоянно по нещо губят, но опитват някак да се борят с живота в съвременна България, като обикновено най-големият възможен успех е да оцелеят… или да заминат за Аляска.

Писането на Деян Енев не се променя съществено с годините: разказите са кратки; стилът е репортажен, минималистичен; тематиката е урбанистична, социална; персонажите са обикновени хора, най-честно не особено успели и не особено щастливи; и цялата атмосфера е сурова и нагнетена като в стандартен зимен софийски ден.

Малко или много, това четем във всеки от вече деветте сборници с разкази на Деян Енев и въпреки това той като че ли не омръзва, не се изчерпва, нито пък се изправя пред риска категоричните му морални послания да звучат дидактично. Нещо повече, всяка следваща негова книга получава признание, доколкото е възможно да се отчете признанието в мъглата на българския публичен живот. Така е, защото Деян Енев е журналист не само по професия, но и в писането си: неговият най-голям талант е постоянно да открива сюжети, да намира ситуации, да хваща разказите във въздуха (или на заледените софийски тротоари). Докато успява да го прави и докато остава верен на точния си, пестелив щрих, няма как да се изчерпи.

Разбира се, ако сравняваме внимателно „Българчето от Аляска“ с предишни негови сборници с разкази, ще забележим и различия. Преди всичко, този е като че ли още по-мрачен: на късчетата живот тук им е отказана светлината и надеждата, която струи от повечето ситуации в „Господи, помилуй“, например. Автобиографичните моменти са по-силни от обикновено и в някои текстове са съвсем директни. Не на последно място, „Българчето от Аляска“ е още по-софийска книга от досегашните, не само поради подзаглавието „Софийски разкази“. Това е книга, която в почти всичките си страници пряко се ангажира с очертаването на конкретна градска среда. Около половината от книгата – разделът „Сребърни планини“ дори представлява не толкова разкази в точния смисъл на думата, колкото скици, рисунки от софийските улици. С това свое урбанистично постоянство Деян Енев се вписва в може би неочаквания повествователен интерес към столичния град, характерен за последните години. Тук могат да се споменат имената на Владислав Тодоров, Палми Ранчев, Стоил Рошкев, Васил Георгиев – паралелът с последния е особено интересен поради очевидните разлики в натюрела и естетиката. „Уличникът“ на Васил Георгиев е ироничен, лежерен и вкоренен в лайфстайла, „Софийските разкази“ на Деян Енев не се шегуват, те са навъсени и къси – но както едните, така и другите са в основата си журналистически и произхождат от страниците на конкретни издания.

Немалко от по-“разказовите“ разкази също носят характеристиките на скицата, репортажа, дори наброската – в тях не винаги има устойчив сюжет, кулминиращ в ударен край. Деян Енев, както и друг път, разтваря рамката на разказа, измества жанра някъде на ръба на художествената литература и го оставя в същата несигурност, в която оставя и читателите си в края на повечето „парчета“ в тази книга. Тук, впрочем, в края на тази рецензия е и мястото да обърнем внимание, че сред съвременните български автори Деян Енев като че ли остава един от „последните мохикани“ на късия разказ: жанр, който има сериозна и престижна традиция в нашата литература, но напоследък се задъхва под натиска на пазарната логика и настоятелните обществени очаквания – също като героите на Деян Енев.

Рецензията е публикувана във в. „Култура„, бр. 6.

Публикувано на рецензии, Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s