Изповедите на брата

Стефан Одеги. „Единствен син“ (Stéphane Audegey, “Fils Unique”, 2006). Превел от френски Валентин Маринов-Пело. ИК „Факел Експрес“, 2011. Цена: 15 лв.

Революцията като театър, ужасен и очарователен – това е едно от основните впечатления, които остават след прочита на „Единствен син“. Макар че театралността тук е характерна не само за самата революция: целият осемнадесети век в тази книга е смущаващо театрален, залюшнат между бурлеската и трагедията.

Стефан Одеги тръгва от един наглед незабележим момент в „Изповедите“ на Русо, където той споменава, че е имал брат – но след неговото изчезване се превърнал в „единствен син“. Странно е как никой преди Одеги не се е сетил да вземе хвърлената от Русо ръкавица, защото изпуснатата мимоходом реплика е повече от благотворно предизвикателство. Въображението е свободно да се развихри. И ето ги, написани от родения през 1964 белетрист и преподавател по история на изкуството, „Изповедите“ на Франсоа Русо, изчезналия по-голям брат.

Франсоа ниже пред нас своята история и сам се представя в различните си театрални превъплъщения: разглезено дете, протеже на граф-либертин, чирак на женевски часовникар, майстор-изобретател в парижка работилница за секс играчки, затворник в Бастилията и пълноценен участник в ужасите на революцията. Франсоа е всичко, което Жан-Жак не е, и неговите „Изповеди“ са доста различни от тези на брат му. Това е роман, построен върху стила на класическата автобиография – жанр, чиято прокарана от Жан-Жак традиция е така силна и важна във френската литература – но тъй като Франсоа Русо няма амбиции да бъде достолепен белобрад мъдрец, автобиографията му е доста „непристойна“ (хубава дума, която често се среща в текста).

Иначе в „Единствен син“ комай има всичко, което може да се очаква от днешната френска литература: остроумие и телесност, ерудиция и либертинаж, революция и секс с дебелани. Споменах ли, че в Бастилията се запознава с маркиз дьо Сад? Логично е, нали – всъщност май прекалено логично, прекалено очаквано. Нерядко и особено в първите 30-40 страници „Единствен син“ като че ли съвсем без съпротива отговаря на читателските очаквания, играе с твърде лесни асоциации, и го прави по един много литературен и много френски начин, от който самите французи изглежда са вече изморени (затова и Джонатан Лител, изцяло скъсал с този маниер на писане, предизвика подобен фурор). Закачките с по-късни от времето на разказване литературни произведения – от мемоарите на Шатобриан до „Парфюмът“ на Зюскинд – са по-скоро симпатични. Но лично аз читателски не се впечатлявам особено от епизоди като онзи, в който Сюзан Русо учи шестгодишния си син да мастурбира – не ми се виждат скандални, а по-скоро изсмукани от пръстите.

Моменти с подобен привкус не липсват в цялото произведение, но с порастването на своя разказвач пораства и книгата. Макар че „пали“ малко бавно, „Единствен син“ след това разнообразява спектъра си и разказва увлекателни, остроумни истории. А провокативната шега, на която се крепи – репликата към Русо – придобива далеч повече дълбочина и смисъл, отколкото й личат на пръв поглед, така че задочният диалог на Франсоа с по-малкия му брат се превръща в своеобразен, едновременно сериозен и силно забавен ракурс към онази така важна за Франция епоха. Не бих говорил точно за дух на епохата, а по-скоро за вкус на епохата – изкусно култивиран и отстояван в цялата книга, интензивен и запомнящ се. Благодарение на този вкус, „Единствен син“ е четиво, което ще е приятно както за почитателите на традиционния исторически роман, така и за тези на постмодерните ficciones. И, освен всичко друго, преведено на богат и гладък български език.

Рецензията е публикувана във в. „Култура„, бр. 12.

Публикувано на рецензии и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s