Приземяване

Милан Кундера. „Животът е другаде“. Превела от чешки Анджелина Пенчева. ИК „Колибри“, 14 лв.

„Животът на другите“ е особен роман и в същото време много кундеровски. Кундеровски е първо с добре познатия стил – дистанциран, ироничен, съзнателно отказващ се от прелъстяването на читателя. В сравнение с ранния му роман „Шегата“ (който обаче е и сред най-силните му), „Животът е другаде“ много по-методично прокарва въпросния отказ. Авторовият глас се намесва, подчертавайки фиктивността на персонажите и условността на художествения свят, и настоятелно изгражда метафикционална среда, в която изглеждат невъзможни както традиционната психологическа обрисовка на характерите, така и „увлекателното“ повествование. Познат на много читатели по цял свят преди всичко от „Непосилната лекота на битието“, този стил се намира във вече завършен вид в „Животът е другаде“: романът напълно отговаря на естетическите виждания, изразени доста по-късно от неговия автор в есетата от „Изкуството на романа“. Кундера не вярва в илюзията за самостоятелност на художествения свят и се старае да отърси произведенията си от всякакви „финтифлюшки“, целящи да създадат у читателя познатото удовлетворение от играта на реализъм.

Там е работата, че онова, което в „Изкуството на романа“ Кундера безкомпромисно ще нарече „кич“, за мнозина е – и продължава да бъде, въпреки радикалните деконструкции на постмодерните автори – тъкмо цветът и вкусът на литературата. Означава ли това, че писането на Кундера е лишено от вкус и цвят? Не, или поне със сигурност не в „Животът е другаде“, тъй като тази студена, минималистична естетика напълно хармонира с цялостния дух и замисъл на романа. Неговата история би могла да бъде разказана просто: един младеж с безспорна поетична дарба още от малко момче се намира под силното опекунство на майчината любов, която става все по-тиранична в своя фанатизъм; младежът намира излаз за своята амбиция в политиката и тогава и там, в първите години на комунистическа Чехословакия, търси мъжеството си в догмите на сталинизма, на свой ред все по-тиранични в своя фанатизъм. Кундера обаче не е по просто разказаните истории. Разказът за живота на Яромил е втъкан в колаж, включващ негови собствени фантазии и текстове, но също така отпратки към събития от живота на други млади поети, изпаднали в подобна ситуация (Шели, Рембо, Лермонтов, Иржи Волкер) и към актуалните тогава сътресения от 1968-а, по-скоро във френски, отколкото в чехословашки контекст. И през цялото време историята на Яромил, която иначе просто плаче за „увлекателен“ фройдистки разказ, бива измествана от психологическата плоскост и подреждана в тази на метафикционалността.

В „Животът на другите“ фанатизмът на майчината любов поддържа незрелостта на Яромил и така го тласка към изкушението на политическия фанатизъм. Неудовлетвореният младеж търси признание на своята поетическа дарба, в която е убеждаван от малко дете – и съвсем искрено се насочва към поезия, писана „не за някакви си редактори“, а поезия, понятна за грубите хора от народа – пролетарска поезия, чиито стихове заемат мястото си на агиттаблото в Държавна сигурност. Смазващата майка, поетическата амбиция и личните (включително сексуални) провали водят младия интелектуалец право към изкушението на масите – почти по Елиас Канети. И така, ако за Хавел животът на обвързания с тоталитарната система е „живот в лъжата“, то за Яромил тъкмо това е истинският живот и той завижда на своя приятел от Държавна сигурност, че води такъв живот (с. 231).

Патосът на Кундера е насочен против патоса. Жилото на романа се стреми да пукне всеки възможен балон на фанатизма. В атмосферата на 1968-а, на мечтата за бунт, на идеологически приповдигнатите духове, Кундера ясно заема позиция, която героят му веднага би определил като „реакционна“. Това е позицията на онзи, който желае приземяване. Гледайте си личния живот, казва ни между другото този роман, и ако намирате своето скромно удовлетворение в него, ще бъдете защитени от изкушенията на фанатизма – може би ще бъдете по-обикновени, ала няма да бъдете жестоки; отстоявайте земното и здравия разум пред безумството на тълпата. Със сигурност убедителният начин, по който романът отстоява подобни убеждения, го прави роман с много широк дискусионен потенциал. Защото при цялата си метафикционалност „Животът на другите“ се отличава с нещо, което не всеки постмодерен роман притежава: неговият автор категорично вярва в смисъла на онова, което прави. Играта на романа е сериозна игра, организирана около неговото доминиращо послание – с което можем да се съгласим или да спорим, но не и да го подминем.

Рецензията е публикувана във в. „Култура„, бр. 18.

Публикувано на рецензии и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s