Гърция: край и начало

В Гърция е свършено с порочното политическо самодоволство.

С две думи, ако някой не е следил: на изборите от 6 май двете партии, управлявали винаги досега Гърция след падането на военния режим, събраха заедно по-малко гласове от всички останали. По едно съвпадение те са и единствените две партии, подкрепящи „спасителния план“, който доказано не води Гърция към никакво спасение. В пъстрия състав на избрания парламент правителство не можа да се сформира; страната почти сигурно отива към нови избори. В момента се говори за някакво „технократско правителство на националното съгласие“ с ограничен мандат: което навярно ще означава следващите избори да са „чак“ наесен.

Посланието откъм Гърция не е толкова объркано, колкото изглежда на пръв поглед – и колкото го изкарват много от европейските и българските медии. То може да се сведе до следното: когато една система не работи, нужни са извънсистемни решения; когато сме стигнали безизходица, необходими са радикални промени; не само съзнаваме това, но активно търсим извънсистемните решения, които да доведат до радикални промени. И бих казал, че сегашната икономическа криза в Гърция, колкото и да е остра сама по себе си, е катализатор на зреещи отдавна процеси. Малко са познатите ми гърци, които не са изразявали пред мен възмущението си от политическия модел в тяхната страна, в който родовите аристокрации на Нова демокрация и ПАСОК се редуват да управляват държавата като бащиния.

СИРИЗА, относително нова лява коалиция, необременена с институционално-семейния апарат на ПАСОК, явно е основният избор сред наистина разпръснатия антисистемен вот от изборите на 6 май. Сондажите сочат, че въпреки противоречивото й поведение в коалиционните преговори, много е вероятно в задаващите се нови избори СИРИЗА да стане първа политическа сила. По гръцкия електорален закон това ще й даде бонус от 50 депутати и сериозен шанс да състави  – вероятно все пак в някаква коалиция – ляво правителство, толкова наляво в спектъра, каквото в момента няма другаде в Европа. (Впрочем, една от причините за електоралния погром на европейската левица от последните години, е нейното шмекерско изместване на дясно и сериозното затруднение пред хората да направят разлика между политиката на социалистите и тази на неолибералите; емблемата на този завой беше Тони Блеър).

СИРИЗА очевидно се схваща като заплаха за статуквото и извън Гърция. Защото стигне ли се до прецедент, нима не може да се появи подобно ляво движение в Испания, например, с нейните 25 % безработица (50 % сред младежта)? Ами в Италия с нейните традиционно леви настроения? Ами какво да кажем за вота на Меланшон на президентските избори във Франция и т.н. Дори в маргинална страна с де факто несъществуваща левица, каквато е България, медиите, ангажирани с неолибералната идеология, следят тревожно възхода на радикалната левица в Гърция. Например „Дневник“ – който иначе заслужава похвали за изобилната и навременна информация по темата – деликатно манипулира, внушавайки, че с изключение на реториката няма особена разлика между идеите на СИРИЗА и тези на… неонацистката „Златна зора“. Познат пропаганден похват.

Разбира се, ние все още знаем много малко за СИРИЗА. Това не е монолитна политическа сила, а коалиция от множество малки партии и движения, от зелени до маоистки. Никой там няма реален управленски опит, а опасността от вътрешен раздор или размиване на отговорността не е за пренебрегване. И на най-запаления млад левичар не бих препоръчвал прибързано да изпада във възторг. Но по всичко личи, че е много вероятно наистина да видим СИРИЗА в действие. Така ще разберем какво могат – макар и в една навярно доста враждебна международна обстановка. Всякакви изводи и присъди преди това ще са просто безпочвени. Освен един – в Гърция е свършено с двуполюсния модел, с фамилно-олигархичната демокрация, с порочното политическо самодоволство.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Гърция: край и начало

  1. Mariya Georgieva каза:

    Интересно, може и да се задава лява вълна в Европа след Оланд във Франция и СИРИЗА в Гърция; предстои да видим.

  2. IQ146 каза:

    Не съм особено щастлив, оказах се добър пророк, че положението на гърците е НЕСПАСЯЕМО. Неспасяемо заради самите гърци. Тези преговори и кандърми в момента са абсолютно безсмислени. Те могат да се водят едва СЛЕД КАТО гърците са въвели драхмата, преживяли са 2-3000% инфлация и обезценяване, редили са се на опашки за основни продукти, ХОРА СА УМИРАЛИ ОТ ГЛАД, ПЕК или СТУД и ЧАК ТОГАВА ще са склонни на компромиси за намаляване на доходите. Дотогава ВСЯКО намаляване на доходи ще доведе до ГРАЖДАНСКА ВОЙНА! И изобщо не е опасно напускането на еврозоната от Гърция! То е необходимо, даже ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ за европейската стабилизация. Проблемите на Гърция са от 40 г. и априори са НЕРЕШИМИ! Просто народът НЯМА ДА ПРИЕМЕ исканите рестрикции! Затова преговорите приличат на опит за заличаване на отговорности и прехвърляне на проблема на гърба на европейския данъкоплатец! Толкова ли трудно да се разбере, че не можете да ДАДЕТЕ НАСИЛА! Колкото и да ви се иска. Насила можете да ВЗЕМЕТЕ! Всичките „СПАСИТЕЛИ“ на гърците се опитват да им дадат НАСИЛА! И накрая ще докарат в Гърция някоя хунта! Дошло е време Гърция ДА ПЛАТИ, задето ЯДЕ ПОВЕЧЕ, отколкото произвеждаше и имаше налично! И НИКАКВИ ЗАКЛИНАНИЯ не могат да ЗАМЕСТЯТ това изпитание, което предстои на гърците! Те трябва НА ГЪРБА СИ да установят, че всеки може да се разпростира според чергата… И няма НИКАКВО значение, че ПОЛИТИЦИТЕ им са виновни. СEГА ИДВАТ ПОПУЛИСТИТЕ!!! А накрая ВИНАГИ го отнася НАРОДЪТ! НАРОДЪТ, КОЙТО, когато избира да го управляват, трябва да си опича акъла и да внимава за популисти и КРАДЦИ. Като втората категория управленци е неимоверно по-опасна. На такива КРАДЦИ, НО НЕВИЖДАНО ПО НАГЛИ от гръцките, ние, българите, бяхме жертва 20 години. Но това е вече друга тема…

  3. IQ146 каза:

    Ще помогна с некои разяснения…Какво става, ако Гърция „отхвърли оковите“ и НЕ ИЗПЪЛНЯВА договореното? Обидно просто е да го разбереш – НЕ ПОЛУЧАВА договорените суми! Какво става тогава? За да живеят, както досега, им трябват по около 10 млрд. на месец. Е, няма ги… Откъде ще ги вземат? Не могат да ги напечатат… И ще трябва да НЕ ПЛАЩАТ ВСИЧКО ТОВА, КОЕТО ДО МОМЕНТА СА ПЛАЩАЛИ! Пенсии, заплати в държ. сектор, субсидии, разходи по държавни поръчки – всичко! ПАРАЛИЗА! Няма да са засегнати само тия, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО с държавата. Но в Гърция те са малцинство. Големия проблем е, че ГЪРЦИТЕ ХАРЧАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ИЗКАРВАТ. Дори ако им опростят ВСИЧКИ ДЪЛГОВЕ, ако не се променят/да харчат по-малко, отколкото изкарват/, ПАК ЩЕ ЗАДЛЪЖНЕЯТ! А те НЕ ИСКАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ!!! Така че ЗА ПОПУЛИСТИТЕ, които ще дойдат на власт, драхмата е без алтернатива – печатат и си решават моментните проблеми. За сметка на инфлацията…Нататък? Знаем го от 1997…

    • amigov каза:

      Ммм… май по-лесно щеше да се чете, ако нямаше толкова главни букви 😉 Хора като Ципрас, във всеки случай, твърдят, че дилемата, за която говорите, се представя като неизбежна, а не е такава. Те вярват, че могат да предоговорят условията на меморандума, след като той очевидно не работи. Това определено никак няма да е лесно, обаче не е изключено! Особено след като Саркози и згуби изборите във Франция, а Меркел е все по-притисната и във външно, и във вътрешнополитически план.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s