Какво искаме от капитализма

Андре Конт-Спонвил. „Морален ли е капитализмът?“ Превел от френски Симеон Ангелов. ИК „Колибри“, цена: 14 лв.

С тази кратка и много четивна книга продължава представянето на френския философ и популяризатор Андре Конт-Спонвил в България. В питането си дали капитализмът може да е морален или неморален, авторът, следвайки Паскал, очертава четири нива на частния и обществения живот, които са ясно отделени едно от друго, но взаимно се допълват и ограничават. Първото ниво е научно-техническото и към него отнасяме икономиката; второто е нивото на политиката и закона, третото – на морала, четвъртото – на етиката. Ако сте религиозни, съществува и пето ниво – това на религията. Действието на всяко от тези нива се поражда от различни цели и ценности, но ако действащият е отговорен, то изборът му ще се осъществи на повече от едно ниво, в идеалния случай – на всички. На първо ниво ценна би била ефективността, но на второ ниво тя е ограничена от закона и политическата воля, а на трето – вече от морала на изправения пред избор индивид. Тъкмо тази стълбица на изборите предпазва демокрацията от самоунищожение, тъй като на ниво 3 моралът охранява иначе винаги подлежащото на промени ниво 2: моралът възпира суверена (народа) да промени законите си така, че да върши ужасни неща. Фактът, че правим избор на различни нива, не означава, че трябва да подчиняваме нивата едно на друго: тогава ще се озовем в смешното, а веднъж сдобило се с власт, смешното се превръща в тирания. Ако подчиняваме по-високо ниво на по-ниско (например съобразяваме морала си с пазара) – това е варварство. И обратно, ако подчиняваме по-ниско ниво на по-високо (например забраним със закон безработицата) – това е наивен идеализъм.

В частта, посветена на морала, ми липсват обаче два съществени въпроса. Първо, ако моралният избор винаги се взема от индивида, то как се постига съгласие за морала? На ниво 1 имаме истината на незаобиколимите природни закони; на ниво 2 имаме процедури за юридическо и политическо съгласие; най-сетне на ниво 4 любовта или присъства, или отсъства. Обаче как се съгласяваме за морала – който, както признава Спонвил, може да бъде исторически или културно обусловен? Моралът на ацтеките, например, е поощрявал човешките жертвоприношения, а моралът на нацистка Германия – избиването на „непълноценните“. Ако принадлежим към някакво външно мнозинство или дори вътрешно малцинство, можем да отсечем, че тези общества са неморални, но тогава се изправяме пред втори въпрос: какво правим с неморалните? Съпротивляваме се, разбира се, но как? Можем ли да допуснем неморални действия в съпротивата си? Ами ако неморалният е по-силен? Какво ще стане, ако изгубим схватката?

Тъй като нивата рядко действат в синхрон, изправени сме в ред ситуации пред избор – спрямо кое ниво да съобразим своето действие. Това авторът нарича отговорност и я противопоставя на тиранията. И понеже говори преди всичко за капитализма, в неговата рационална схема отговорност на държавата и обществото е – след доказания провал на съветския социализъм – да допълват капитализма, като към неговата безспорна ефикасност добавят необходимата справедливост. Конт-Спонвил прочее изглежда доста спокоен относно капитализма и неговото модериране със средствата на социалдемокрацията. Може би защото книгата е писана през 2004-а – преди избухването на дълговата криза и безпрецедентното спасяване на банките с парите на данъкоплатците. Всъщност кризата показа до каква степен финансовият свят е придобил политическа мощ и не се свени да я употребява неморално. Но по отношение на реакцията срещу тази употреба авторът се оказва истински пророк, защото още в началото на книгата говори за изместването на обществения интерес от политиката към морала и за илюзията, че политическите проблеми могат да се решават на моралната плоскост.„Възмутените“ и „Окупирай“ започнаха като реакция на обидения морал. Привлекателни са, но все още неспособни да внесат промяна, докато не преведат моралното си възмущение в политическо действие.

Настояването, че нивата не бива да се смесват, поражда обаче друг въпрос, който потенциално разколебава цялото построение на Конт-Спонвил. Откъде сме толкова сигурни, че капитализмът принадлежи към ниво 1? Дали не свеждаме твърде лежерно капитализма до икономиката? Дори да не сме чели Маркс, Лукач и Грамши, навярно ще забележим, че капитализмът е нещо повече от икономика, че е проникнал във всички сфери на частния и обществения живот, и че – нека все пак прочетем Грамши – упражнява хегемония върху ценностите, следователно се налага и върху ниво 3, нивото на морала. Конт-Спонвил би казал, че ако е така, то това е грандиозно смесване на нивата, тирания на варварството, която не би трябвало да се допуска, и че капитализмът сам по себе си не би следвало да бъде такъв. Може да му се отвърне, че фетишът на капитала логично се възпроизвежда на всички нива и че, напротив, капитализмът тъкмо сам по себе си неминуемо се превръща в тирания; и че в момента наблюдаваме този процес много отчетливо, докато финансовите пазари се саморазправят с политическите постижения на уелферизма. С други думи, построението на Конт-Спонвил е много ясно и рационално; въпросът е дали капитализмът не проявява вътрешноприсъща склонност да го нарушава и дали тази склонност изобщо би могла да бъде овладяна.

Действително предполагам, че през 2012 тази книга би била написана по-иначе. Което не я прави неактуална, защото тя се занимава със същностни явления. Независимо до каква степен сме съгласни с Конт-Спонвил, трудът му определено е интересен и провокативен; и – не на последно място – написан с кристално ясна мисъл на чист и прозрачен език, което го прави изключително достъпен.

 Рецензцията е публикувана във в. „Култура„, бр. 24.

Advertisements
Публикувано на рецензии и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s