Легендата Троцки

Петер Вайс. „Троцки в изгнание“. Превел от немски Владко Мурдаров. Black Flamingo Publishing, 2012. Цена: 11,99 лв.

Казват, че историята се пише от победителите; но всъщност победените често се превръщат в легенди: около образите им витае романтичен ореол, неуспехът им подхранва големия разказ за несправедливостта, а неприложените им на практика идеи се разглеждат като трагично пропуснати възможности. За немалка част от левицата фигурата на Троцки е точно такъв случай. Кой знае, може би на власт Лев Давидович щеше да е същият тиранин като Сталин (макар и без бюрокрацията) и щеше да развихри чудовищен революционен терор. Но съвсем закономерно във вълненията от 1960-те, когато лявото търси нова идентичност, Троцки упражнява силно магнетично въздействие. Също толкова закономерно е, тогава, че през 1968-69 Петер Вайс, драматург с подчертан интерес към темата за революцията, пише пиесата „Троцки в изгнание“, поставена през 1970 в Дюселдорф и предизвикала истински фурор както от възторзи, така и от нападки.

Макар да не е много дълга, пиесата на Вайс е изключително мащабна по замисъл: не само защото списъкът на действащите лица е огромен, но и защото в драматичния диалог през повечето време се разискват идеи, водят се теоретични спорове, от конкретните исторически събития израства принципна и сложна дискусия. Основното сценично решение, зададено от автора, е ключово: декорът на сцената не се променя, отпред имаме Троцки, седнал в работен кабинет, готов всеки момент да отпътува нанякъде, а около него се изреждат множеството персонажи – болшевики, меншевики, дадаисти… (От българска гледна точка е любопитно, че първите думи в действието се падат на Кръстю Раковски, впрочем забравен у нас до такава степен, че в София все още има улица, носеща неговото име – навярно в общинския съвет са под впечатление, че става дума за войвода от Илинденско-преображенското въстание). Мястото на действие не се променя, променя се само времето, сцените прескачат от заточението на Троцки в Сибир в началото на ХХ век до убийството му през 1940, но във всяка една сцена протагонистът е в, пред или след изгнание – оттук и заглавието на пиесата.

Изтъкнатите характеристики на пиесата закономерно водят до риска от известен схематизъм: при четене се създава известно впечатление за някаква безкрайна процесия от персонажи, които говорят, ръкомахат, въртят се около Троцки и в крайна сметка внасят немалко объркване. Със сигурност нещата биха изглеждали различно на сцената, още повече минималните авторови указания предоставят огромна свобода на режисьора, а разделението на кратки, фрагментирани сцени позволява с лекота някои да бъдат отстранени или пък да се вмъкнат нови. С много голям драматичен потенциал разполага сцената „Враг на народа“, която обобщава показните процеси по време на сталиновите чистки – тук отново се появяват голяма част от срещнатите по-рано персонажи (Раковски, Зиновиев, Бухарин и т.н.), които един след друг признават всевъзможни грехове към съветската страна и отиват на заколение. Тази сцена, струва ми се, предполага и интересни сценографски решения.

Драматургичният текст се старае да бъде исторически обективен, излагайки методично сблъсъка на идеи, и е трудно да се каже, че идеализира Троцки – тук се запитах кой ли български актьор би се наел да изиграе тази роля. Поне в моя прочит Троцки в пиесата е също толкова противоречив и стряскащ колкото историческия Троцки. Въпреки това след поставянето на пиесата през 1970 се надига рев от източноевропейските комунистически партии и в тогавашната особена атмосфера Вайс в един момент се отказва от пиесата си. Така че и самата пиеса отива в изгнание.

За съжаление липсата на коректор е довела до някои странности в изданието, защото дори Владко Мурдаров може да натисне грешен клавиш или да напише на два последователни реда веднъж Чан Кайшъ, а втория път – Чан Кай Ши. Встрани от това, инициативата на младото издателство Black Flamingo Publishing да издава пиеси е особено похвална, защото това се случва доста рядко, а темпото, с което работи българският театър, предполага глад за драматургични текстове.

Рецензията е публикувана във в. „Култура„, бр. 24.

Публикувано на рецензии и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s