Накъде води Орлов мост

Сигурно мнозина се чудят как така още не съм написал нищо за протестите в София, белязали месец юни, за реакцията срещу промените в Закона за горите и за разнопосочното политическо безхаберие, с което отговори властта. Много просто: не беше тук мястото да обяснявам защо трябва да се протестира (такива места, видя се, има много), по-скоро ми е интересно да поразсъждавам какво би могло да се случи с цялата тази обществена енергия оттук насетне. Не че и в това ще съм първият: всевъзможни политолози, социолози, журналисти и по-непрофилирани коментатори вече се упражняват на тази тема, къде с неподправен интерес и ентусиазъм, къде с отработен медиен рефлекс. По всичко личи, че темата ще стои в центъра на публичното внимание още дълго, подхранвана дори от самата природа. (В момента Витоша гори – бушува пожар в изсъхналата гора на Бистришко бранище. Разбира се, чухме вече очакваните призиви природозащитниците да ходят да гасят пожарите. Отзоваха се рекорден брой доброволци, но се оказа, че за тях няма екипировка, нито пък някой ги инструктира какво да правят.)

Какво чудесно съвпадение: рекламата на Nokia, гласяща: „Всички твои приятели са тук“, се оказа съвсем на мястото си на окупирания Орлов мост. Снимката се разпространява във Фейсбук.

Една, струва ми се, малка част от протестиращите на Орлов мост категорично отказват да се обвързват с по-„големи“ каузи от конкретната причина, която ги е извела навън: промените в Закона за горите. Показателна в това отношение е реакцията на Свилен Овчаров, с която няма как да се съглася. Първо, повечето от тези хора, които така привлякоха погледите, се сърдят, когато ги възприемат просто като „еколози“ и настояват, че протестират изобщо срещу начина, по който се управлява България – имитация на демократични процедури, винаги в крак с интересите на олигархията. Второ, тъкмо в тази посока се оказаха и обществените очаквания към (предимно) младите протестиращи. Вярно, обществените очаквания могат да са тежко и неприятно нещо, но когато излизаш с публично действие, нормално е да предизвикаш очаквания за още действия и трябва да си даваш сметка за това.

Едно ми се вижда сигурно – ако питате дали от Орлов мост ще се роди политическа партия, отговорът е: на този етап не. Просто в България партии не се правят по този начин и печалната история на „Зелените“ (които се опитаха да го направят) доказва това. От друга страна, не вярвам натрупаната енергия, недоволството и желанието за промяна да се изпарят във въздуха с началото на ваканционния сезон. Говори се за граждански форуми, обмяна на идеи, дискусии. Това би могло да е някакво начало на по-организирано мислене как да се промени общественият договор в България, след като очевидно не работи. Но и рискът инициативата да се превърне в говорилня е много сериозен.

Никога не трябва да се забравя нещо, което уж е очевидно, но еуфоричният поглед го замъглява. 2000 души на Орлов мост са сила, но 2000 гласа на изборите са нищо; а пропастта между 2000 и 4 % не се запълва с оптимизъм и агитация сред роднини и приятели. Всъщност, на този етап не виждам как ще се запълни. Рано е. Но това пък не значи, че не трябва да започнем работа по запълването.

Затова според мен задачата на всички, участвали в протестите, оттук нататък е всекидневно, методично да създават условия за промяна. Така че не само две-три хиляди неконформисти, а много повече хора да се убедят в нейната необходимост и възможност. За целта ще трябва, във вече създадени условия, да стане някакъв трус, да пламне някаква искра. Спокойно: за това можем да разчитаме на управляващите, те са винаги готови да се издънят. Който е нетърпелив, нека стиска палци за втори мандат на ГЕРБ: с комбинацията си от наглост, любов към монополите и откровена тъпота, въпросната партия навярно ще създаде търсената критична ситуация достатъчно скоро. Но ако оставим шегата настрана, ще хвърля една прогноза: подобна ситуация ще настъпи тогава, когато младежката безработица в България стигне 50 % и започне масово да засяга хората с висше образование. В момента я изчисляват на 31 %. При цялостните икономически проблеми на Европа и липсата на хоризонт пред България този праг съвсем не изглежда далеч.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 отговора към Накъде води Орлов мост

  1. Vens каза:

    Прав си, рано е да се запълва пропастта между 4% и 2 хил. протестиращи. Не защото няма кой да я запълни. Допускам, че броят на неудовлетворените от начина, по който се вземат решения в държавата далеч надхвърля не само 2-те хил. души на Орлов мост, но и 4%-ната бариера за влизане в парламента. Проблемът е, струва ми се, че не съществува политическа формация, в която тези хора, които споделят някакви базови нравствени и демократични ценности и едновременно с това са сравнително интелигентни, образовани и активни, да припознаят свои представители. А те не са малко. Но повечето от тях няма да ги видим на Орлов мост. Едно на ръка, че може да се дискутира дали е редно един протест, макар и справедлив в своята същност, да се проявява под формата на ограничаване на свободното придвижване в пространството на други граждани, които нямат вина за това, срещу което се протестира, още повече, че сред тях също навярно има такива, които споделят каузата. Но по-важното е, че в нормалните и демократични общества промените и революциите първо се правят с бюлетина. Но когато има недоволство, но нямаме избор от приемливи бюлетини, има проблем. Еуфорията отминава по схемата „всяко чудо за три дни” (както беше миналата година след изрисуването на паметника на съветската армия), или се получава ескалация, която без да е подплатена с някакви смислени идеи и политики и без политическо представителство, което да може да ги реализира, води до нещо, което никак не е конструктивно и може би не по-малко лошо от статуквото.

  2. amigov каза:

    „Но по-важното е, че в нормалните и демократични общества промените и революциите първо се правят с бюлетина. Но когато има недоволство, но нямаме избор от приемливи бюлетини, има проблем.“
    Съгласен съм. Бих казал, впрочем, че и с по-недемократичните революции е същото: ако няма мнозинство, което да ги желае, те просто не успяват. Недоволството все още не създава условия за промяна, а изборът от приемливи бюлетини не идва автоматично и е трудно да повярваме, че ще дойде отгоре, от същото статукво, срещу което недоволстваме. Трябва здравата да се работи върху гражданското и политическото образование – като започнем със самите себе си.

  3. Коментаров каза:

    „ако питате дали от Орлов мост ще се роди политическа партия, отговорът е: на този етап не.“
    Аз лично се питам дали от Орлов мост ще се роди гражданско общество. Каквато и партия да се роди, без силно гражданско общество тя ще бъде неконтолеруема. Ето от това имаме нужда. Там е голямат пропаст.

    • amigov каза:

      Така е, разбира се. Но и гражданското общество е нещо твърде слабо без адекватно политическо представителство: оттам и кризата на демокрацията в момента не само в България. Вижда се, че съществуващите партии на статуквото нито искат, нито могат да осигурят подобно представителство. Значи в някакъв момент такава партия ще трябва да се направи отдолу. За да има успех обаче, е необходимо много неща да станат преди това.

  4. May каза:

    Хора, на теория сте прави, на практика сте в заблуда. Нека ви дам няколко примера, които сами говорят за това как се случват нещата:
    1. Май ’68-ма във Франция, протестират над 10 милиона срещу политиката и социалните безизходици. Държавата е блокирана седмици наред. Те и до днес продължават да протестират по същия модел. Блокират се градове, пътища, гари, палят се коли, чупят се виртини, организират се манифестации. Правото на стачка е дълбоко залегнало в умовете им, а обществото се регулира от безброй асоциации, синдикати и партии, които все още противопоставят идеи за политиката. Не казвам, че обществените безредици са единствения начин, но протестите в БГ са изключително лек вариант на фона им.
    2. Революциите в арабския свят, макар и резултатите да са средно задоволителни от демократична гледна точка, месеци наред хората протестираха срещу режимите в техните страни.
    3. Гърция, Испания и Канада: откак е станала кризата ,не спират, а братята гърци не се шегуват като стане въпрос за ефикасно протестиране.
    От трите примера за мен се вижда едно: блокирането на едно кръстовище е малко зло в сравнение със проблемите за решаване в една държава. Необходимо е време, докато хората разберат, че солидарността и толерантността са начините по-бързо да се излезе от критична ситуация. Вместо да се ядосваме едни на други и да се противопоставяме за битовизми, е необходимо да погледнем на ситуацията от по-философската позиция, която гласи: Ок днес протестите ми пречат, но утре, когато проблемът се реши, на всички ще ни е по-добре.
    Второто нещо, на което ме навеждат протестите е, че до тях се стига в два случая. В първия, хората са докарани до такова положение на мизерия, че единствената им опция е да хванат сопата. Във втория, хората живеят по такъв начин, че не се притесняват за насъщния, когато отиват да стачкуват. Правото на глас и изграждането на гражданско общество са в пряка зависимист от стандарта на живот, затова и в богатите държави гражданите са толкова активни. Просто не им се налага да мислят как ще свържат двата края и като съвестни данъкоплатци очакват адекватно управление. Сами решете ние в коя категория сме…
    Ако искаме движението да продължи, тогава му трябва лидер, не партия, а духовен водач, които да зарежда умовете с идеи и емоция. Трябва му и организация, примерно да се формират работни групи по проблеми. Най-накрая, му трябват артисти, изкуството е универсално средство за разпространението на идеи, вземете за пример Банкси, който е изрисувал не една стена в реакция на Израело-Палестинския конфликт.
    Нещата тепърва тръгват у нас, нека си дадем шанс.

    • amigov каза:

      Добре, но какви са резултатите от май 1968? От гледна точка на тогавашните искания и надежди – никакви. Колкото до арабските страни, Гърция, Испания и Канада, още нищо не можем да кажем, защото тепърва ще става каквото ще става. И на различни места очевидно ще стават различни работи. Впрочем, в близките седмици ще опитам пак да се върна към темата за Египет, по която писах обширно миналата година.
      Доста е точно разграничението ви между двете категории протестиращи. Обаче отговорът в коя категория сме ние тук изобщо не е толкова лесен. Повечето хора на Орлов мост са от вашата втора категория – с висок стандарт на живот, могат да си позволят „лукса“ на гражданската позиция. В същото време в България е пълно с хора, затънали в мизерия и на тях наистина едва ли им остава нещо друго, освен „да хванат сопата“ – само че са натикани в такава миша дупка от местния феодализъм и тъй или иначе са възпитани в такава апатия от десетилетия на тоталитарен режим и криминален преход, че изобщо не могат и да си помислят за някакъв протест. Всъщност природозащитниците от „жълтите павета“ и чистачките от Сапарева баня, които кметовете докараха с автобуси, би трябвало да са от една и съща страна на „барикадата“. Но системата, разбира се, работи много успешно срещу тази опасност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s