Шели. Стихове (Shelley. Lines: „When the lamp is shattered“)

Онзи ден попаднах на един чудесен англоезичен блог за преводна поезия и наново ми се съживи старият мерак и аз да направя нещо подобно. Не мога да се меря с автора на въпросния блог, който е изключителен полиглот, но реших да се разровя из старите тетрадки с преводи, и да кача това-онова. Така че от време на време на Ruritania Press ще се повява и по някое преведено от мен стихотворение – засега от архива, пък по-нататък може и нещо ново. А отдолу ще има и кратко коментарче за превода.

ПЪРСИ БИШ ШЕЛИ

1792-1822

СТИХОВЕ

Ако лампата с шум се разбие,

тя оставя в прахта бездиханен светлик;

щом дъждовният облак се скрие,

хубостта на дъгата изчезва след миг.

Ако нежната лютня се счупи,

всеки спомен за звуците бяга от нас;

щом мълчание устните схлупи –

и забравяме скъпите думи завчас.

Както блясък и музика чужда

нито лампа, ни лютня не ще възкресят,

тъй в сърцето екът не разбужда

нова песен, когато е мъртъв духът;

само траурни пения ражда,

сякаш вятър в руините свири насън;

сякаш хор на вълните обажда

за моряшката смърт вместо траурен звън.

Щом се слеят сърца, се отлъчва

най-напред Любовта от доброто гнездо

и по-слабото там се измъчва

с туй, което е имало някога то.

Ти ридаеш, Любов, безутешно,

че тук всичко на своята крехкост е роб –

и избираш най-крехкото нещо

да ти бъде и люлка, и къща, и гроб!

Страст променлива теб ще люлее,

както бурята враните люшка без жал;

и разсъдъкът теб ще осмее,

като слънце от зимно небе заблестял.

А гнездото ти – то ще подпухне,

ще прогние домът, за орли съграден,

и сред присмех и хули ще рухне

в листопада, във вятъра зъл и студен.

Оригиналът може да се прочете тук. Не съм сигурен кога съм правил превода, но много вероятно да е било във втори курс, когато му е мястото на Шели в програмата на „Английска филология“, значи преди десет години. Както се вижда, удължил съм размера с една стъпка и съм го „изправил“ до чист анапест в тон с българската традиция, която е свикнала на по-правилен и гладък стих. Същото стихотворение има и превод от Илия Люцканов, публикуван в томчето с избрани стихове на Шели от 1959 – там обаче трисричният размер се е превърнал в класически петостъпен ямб, а това си е грехота: трисричните размери са толкова редки в английската поезия, редно е да се пазят. Стихотворението със сигурност има още един превод, от който дори помня цели стихове, обаче не мога да се сетя чий е. Оставил ми е впечатление за силна формална вярност към оригинала, обаче на цената на смислови неясноти.

Публикувано на преводи и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s