Морално неуловимият

Бохумил Храбал. „Обслужвал съм английския крал“ („Obsluhoval jsem anglickeho krale”, 1971). Превел от чешки Васил Самоковлиев. ИК „Колибри“, 2012, цена: 12 лв.

Ролан Барт навярно би харесал този роман на Храбал – и би го дал като пример за текст (като обратното на творба), защото той като че ли отговаря на всичките му изисквания: играе, позволява игра, работи на собствени обороти, и най-вече отказва да фиксира значения, а вместо това постоянно се изменя, отклонява, убягва на ясния, твърдия прочит.

„Обслужвал съм английския крал“ представлява наборът от истории – а не историята – на един сервитьор от началото на кариерата му като младеж през 20-те години в процъфтяваща Чехословакия до тихото му заточеничество далеч от хорска суета през комунистическия режим. Ян Дите би могъл да бъде съвсем реалистичен образ, но романът на Храбал не се интересува от психологическа портретизация, по-скоро задвижва, опиянен, литературна машина, която няма спиране. В тази машина главният герой е същински пикаро, изскочил от дълбините на времето и попаднал в шемета на исторически събития, които го повличат, но в крайна сметка не успяват нито да го прекършат, нито да го извисят. Младежът (а той наистина ни изглежда младеж до последно) просто се носи по вълната, движен от необичайния си късмет и спасителната си наивност. Така, през войната той се подлага на медицински преглед, който да установи принадлежността му към арийската раса, за да може да се ожени за немкиня; и тъкмо когато започва да си дава сметка, че след разгрома на немците навярно ще го обесят, случайно помага на чешката съпротива, така че впоследствие благосклонно го прекарват само за шест месеца през затвора. И люшкането му между тези полюси не се дължи на идеологически, а на чисто човешки избори – влюбеността и приятелството. В първите години след войната пък Ян най-сетне постига мечтата си да стане милионер и после дори настоява пред комунистическата власт да го изпрати в „милионерския лагер“ – който се оказва звучна като шамар пародия на тоталитарната бдителност. Така че говорим за герой, който все минава между капките на историческия дъжд, но не защото това е някакво специално негово умение, а защото сякаш тъкмо това би трябвало да се случи, ако се държиш естествено. Ето защо „Обслужвал съм английския крал“ постоянно опровергава читателските очаквания за послание и присъда, ето защо изкусно се плъзга по ръба на сатирата и буфонадата, без да се обвързва с тях. В този романов свят междувоенна Чехословакия прилича на цирк, в който клоунски номера изпълняват милионерите и политиците, а наоколо внезапно просветват искри на жестокост и низост. И това, че героят е нагазил и с двата крака в този свят, но в същото време стои встрани – и само обслужва гостите – го прави морално неуловим.

Сравняват Ян Дите с Мюнхаузен и това има основание, тъй като много от историите му се доближават до този регистър. Но можем също да го видим като един Кандид на двадесети век, който преминава през всякакви премеждия и наблюдава всевъзможни безумия с чудата издръжливост, наоколо му светът бушува и заплашва да го погълне, но той си кара напред и накрая почти неочаквано избира тихата резигнация на „работата в градината“. Решението да приеме службата на кантонер в най-дълбоката провинция, където по цял ден разговаря с кончето, козата и кучето си, сякаш е единственият осъзнат избор, който прави нашият пикаро.

Самият роман има интересна история – написан през 1971, той се разпространява чрез самиздат и излиза официално в Чехословакия чак през 1989. На пръв поглед тази нелегалност може да е донейде учудваща, защото романът не е политически и почти никъде не атакува режима (с изключение на страниците, посветени на „милионерския лагер“, които обаче го представят не като зловещ, а като инфантилен). Но тъкмо там е работата – романът е антиполитически, той носи мощен подмолен заряд: начинът, по който деконструира големия разказ на историята и необузданата му телесност, всички тези истории за разточителни пиршества и оргии, директно подриват сухата сериозност на соца и с лекота събарят идеологическия знак. Впрочем, романът е също толкова подривен спрямо капиталистическия фетиш на парите. На финала – струва си да обърнем поглед към екранизацията на режисьора Иржи Менцел, не само защото в главната роля играе българинът Иван Бърнев, а и защото там има колоритна история, достойна за самия роман: когато, още преди да е започнала работата, продуцентът на филма продава правата на друг, Менцел публично му нанася побой с бастун. Излишно е да казвам, че впоследствие бастунът е продаден на търг.

Рецензията е публикувана във в. „Култура“.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s