Историите на другите

Уилям Тревър. „Танци за влюбени“. Подбор и превод от английски: Иванка Томова. ИК „Сиела“, 2012. Цена: 14 лв.

Ирландецът Уилям Тревър, един от най-уважаваните разказвачи на английската литература през XX век, е издаван на български, но името му си остава доста непознато у нас. Би било жалко, ако и този чудесен сборник се изгуби в мъглявините на българския книжен пазар: мястото му определено не е в долапите на книжарниците, докато по витрините им се мъдрят „бестселъри“ (едни и същи от години, впрочем).

14-те произведения, събрани в това томче, са повече от представителни за жанра на разказа (макар че някои от тях доста надхвърлят по обем обичайните ни представи за разказ). Ако истинското майсторство е в това, да направиш всичко по правилата на своето изкуство и в същото време да изненадаш и разтърсиш, то Уилям Тревър е тъкмо такъв майстор, а това не се среща често. От застаряващата мома и нейните танцови вечеринки в забутаната ирландска провинция, през малкото момче в снобското училище, което култивира срам от любимата си майка, до недоумяващия съпруг, който гледа как полудява жена му – всеки герой на Тревър изглежда едновременно близък и уникален, едновременно достъпен и извисен над света в собствената си тиха драма. Анотацията на изданието сполучливо отбелязва „съчетанието… от англосаксонска сдържаност и ирландски усет за абсурдното“. Може да се каже и другояче: тези разкази постигат обезпокоителна хармония между стегнатото, реалистично изображение на обикновени и земни хора, и усещането за онова странно, злокобно, Unheimlich, което във всеки един момент ги/ни дебне зад ъгъла. Пределната изчистеност и простота на стила само подсилва този ефект и привнася в повествованието някаква отстранена, спокойна жестокост.

Разказите в сборника като че ли могат да се разделят на два типа: такива като едноименния или също толкова чудесния „Апартамент на последния етаж“, които извличат обезпокояващия си заряд от най-обикновени житейски ситуации; и такива като „Мис Смит“ и „Призраците на мисис Акланд“, стъпили върху патологични сюжети и невротични характери, изскочили сякаш от практиката на Фройд. Но в направата и в дълбинната си тематика двата типа разкази си приличат. Техните герои обикновено са по един или друг начин самотни, наглед изработили си някакъв начин да се справят със света и дори може би да се чувстват уютно в него; но ето че в един момент съвсем лек външен натиск се оказва достатъчен, за да ги извади от релси, да ги пречупи. Другите хора са обект на любопитство или желание, но почти винаги се оказват разрушителни: дали по стечение на обстоятелствата, дали защото носят в себе си онова дребно и подмолно зло, което просто ни стъписва.

И в едните, и в другите разкази господства усещането как историите на другите хора ни връхлитат, натрапват се уж случайно и безобидно, за да ни превземат, обземат отвътре. „Призраците на мисис Акланд“ е показателен за това конструиране на разказа: в началото имаме един кротък стар ерген, чийто живот си тече тихо, докато не получава съвсем изневиделица писмо от жена, затворена в психиатрична клиника, която съвсем неканена му разказва своята история… Човекът решава да посети клиниката, където историята претърпява обрат, но той е вече променен от нея – по-тъжен и по-мъдър, също като сватбаря на Колридж, след като е изслушал хипнотизиращата история на Стария моряк. И ако това се случва с персонажите в тези разкази, то нямаме никакви основания да не допуснем, че същият е ефектът и върху техните читатели. А поне от моя гледна точка това е едно от основните неща, които – с мазохистична необходимост, предполагам – търсим в литературата.

Рецензията е публикувана във в. „Култура“.

Advertisements
Публикувано на рецензии и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s