Деликатният разказ

Мохсин Хамид. „Неохотният фундаменталист“. (Mohsin Hamid, The Reluctant Fundamentalist, 2007). Превод от английски: Невена Дишлиева-Кръстева. ИК „Жанет-45“, 2012. Цена: 12,99 лв.

Има леки четива, има трудни четива, а има и такива, които се четат измамно леко и поемат риска читателят да се плъзне лежерно по повърхността, след което да остави книгата на рафта с „приятничките“. „Неохотният фундаменталист“ е именно от последния вид – но не заради някакви дълбоки ерудитски пластове под увличащо авантюрно повествование, както често е характерно за постмодерната литература. Съвсем друга е работата: просто непретенциозният стил, пределно ясният сюжет и заложеният като структурен похват стремеж на разказвача непременно да бъде разбран, като нищо могат да скрият сериозния подход към проблематиката и сложната душевност на персонажите. Наистина романът на Мохсин Хамид оставя някакво впечатление за неразгърнатост: може би защото е кратък, може би защото в някои отношения е „написан по учебник“ (само че учебник, обединяващ американския драматургичен усет и британската ирония, нищо че разказвачът държи на своята пакистанска култура), а може би и защото желанието за ясно послание обира някои от сложностите, които сме свикнали да търсим в художествената литература и на моменти кара текста да звучи като трактат за междукултурния сблъсък. Но под – или пък над – всичко това стоят нива, които внимателният читател ще оцени и развие сам.

Целият роман е структуриран като монолог на разказвача Чангиз пред безименен, мистериозен американски слушател на пазара в Лахор, който така и не получава думата. Разказът в общи линии следва очаквани топоси: стипендия в Принстън, престижна работа във финансовия сектор, сложни отношения с красиво американско момиче, 11 септември, нашествието в Афганистан и внезапното разочарование от Америка, или по-скоро ненадейното изплуване на почти инстинктивната неприязън към една страна твърде богата, твърде могъща и – от гледна точка на Изтока – твърде много забравила човешкото измерение на нещата за сметка на спираловидната гонитба на още богатство и още могъщество. И ето че Чангиз в крайна сметка се отказва да завоюва Америка, не просто се прибира в Пакистан, а проповядва идеи за еманципацията на своята страна от големия си отвъдокеански приятел, който изглежда все по-пресметлив и неблагодарен. Така че безмълвният американец отсреща би могъл навярно да го определи и като фундаменталист – но „неохотен“, доколкото именно животът му в Америка и бурните политически събития на световната сцена са го направили такъв. Неохотен и защото той се отличава с искрено и настойчиво желание за междукултурен диалог, обяснява на слушателя си редица аспекти от живота в Пакистан, старае се да му създаде уютна и дружелюбна обстановка. На моменти това ниво от романа може дори да придаде известен сладникав привкус, но с напредването на монолога текстът сам подрива много от собствените си по-ранни заявки и намерения, а усещането за прекомерна обяснителност рязко секва в неочаквания и максимално отворен финал.

Не можем да не се запитаме какво в крайна сметка представлява „тихият американец“, който слуша разказа, даже сме постоянно насърчавани да го направим, да си изградим цял плаващ паралелен сюжет около него, и тук проличава всъщност колко мъдро текстът се отказва да направи това сам и предоставя въпросната привилегия на читателите си. Същото може донякъде да се каже и за онази част от сюжета, която засяга американската любов на Чангиз: в нея нарочно са оставени бели петна и бегло загатнати моменти. В този смисъл романът на Хамид е деликатен, също какъвто е и главният герой във впечатленията на всички американци, с които се среща. И ако тази деликатност оставя някакво чувство за читателска фрустрация, то това само по себе си би трябвало да е ценен урок.

Рецензията е публикувана във в. „Култура“.

Публикувано на рецензии и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s